Да извадиш рекордните за клуба пари за звезда - вълнуващи времена за феновете, богати възможности за медиите, очаквания, но и огромна отговорност.
Ще се получи ли?
Ще пасне ли Керъл на стила на Ливърпул? Ще заиграе ли Шева за Челси така вълшебно, както го прави за Милан?
Ще бъде ли Ди Мария все толкова неудържим по крилото, както го видяхме в Реал?
Никога не може да се прогнозира с абсолютна точност кой ще пасне добре и кой трансфер ще е страхотен успех. Факторите това да се случи и, съответно, да не се случи, са твърде много.
През годините рекордните трансферни суми се увеличаваха лавинообразно.
Малцина знаят, че през 1928 г. Арсенал прави Дейвид Джак първия играч в историята, купен за 5-цифрена сума. Клубът плаща 10 890 лири на Болтън за десния инсайд.
През 1961 г. Луис Суарес (не уругвайският нападател, който сега е суперзвезда) премина за 152 000 английски лири от Барселона в Интер. Нарекоха сделката "лудост".
През 1975 г. Наполи плати 1,2 милиона долара на Болоня за Джузепе Саволди и за първи път прескочи милионната бариера.
Марадона, Гулит, Баджо... Всички те в един момент бяха рекордната покупка на света.
През 1997 г. Интер строши световния рекорд и взе Роналдо от Барселона за 19,8 милиона лири.
Година по-късно Денилсон, друг бразилец, премина за 21 милиона от Сао Пауло в Бетис.
И се започна...
Днес рекордната трансферна сума в света е 100 милиона евро, платена от Реал на Тотнъм за Гарет Бейл.
Но ето ви примери как да счупиш клубния рекорд за един играч не винаги носи позитивни емоции и успех.
Провалите на рекордните трансфери - ето ви някои от тях.
