Жулия Гимараеш едва ли ще запомни с добро мача между Япония и Сенегал на световното първенство. Репортерката от бразилската телевизия „Глобо" трябваше да предава пряко в ефир от стадиона в Екатеринбург. Но докато говореше пред микрофона, младата жена беше атакувана от нагъл запалянко, който се опита да я целуне пред камерата.
„Никога повече не правете така на жена! Не е възпитано, не е честно... Окей? Респект!", извика тя към навлека, който можеше да бъде чут, че все пак смутолевя някакви извинения.
Гимараеш казва, че на световното първенство подобно нещо вече й се случва за втори път. Била е тормозена по същия начин в мача на откриването между Русия и Саудитска Арабия.
„Тези инциденти са ужасни, карат ме да се чувствам безпомощна и уязвима. Тъжно, че някои хора смятат това за тяхно право", добави огорчена репортерката.
През март в Бразилия спортните журналистки, и по-специално ангажираните във футбола, разказаха за сексуалния тормоз, който са принудени да търпят в хода на работата си. Те показаха кадри с подобни инциденти, когато състезатели и фенове са ги нападали пред обектива. А след това стартираха кампанията #DeixaElaTrabalhar ("Оставете я да работи").
Great response from Brazilian TV journalist Julia Guimaraes of Sportv to unacceptable behaviour. Not easy to show such restraint in the face of harassment. pic.twitter.com/eFVZz6gdMA
— Colin Millar (@Millar_Colin) June 24, 2018
Каква работа имат жените във футбола?
„Тая ли ще ми обяснява?" е въпрос, който - за съжаление - често може да бъде чут от мъжката половина на футболното население. За значителна част от него функциите на жената по време на световното първенство се изчерпват с това да налее бира, да сервира нещо за ядене, и да не се мотае пред телевизора. А какво остава да говори за футбол от екрана?
Абсурдните претенции стигнаха дотам, че бившият футболист от „Челси" и „Тотнъм" и настоящ коментатор Джейсън Кънди си го изкара на жените за това, че не беше изпратен да отразява световното първенство в Русия. Според него дамските гласове били прекалено високи и кресливи, и затова нямали място в ефира на мондиала. Язвителната му забележка беше насочена към Вики Спаркс - първата жена, коментирала пряко футболен мач във Великобритания. Това стана на 20 юни в ефира на Би Би Си с двубоя между Португалия и Мароко.
Феновете също могат да бъдат много жестоки, когато трябва да уязвят жена, дръзнала да се изказва по футболни въпроси в ефира или да задава въпроси.
По-рано миналата седмица водещата на австралийската SBS Люси Желич беше нападната онлайн от тролове, които настояваха, че журналистката не произнася правилно имената на футболистите.
А известният китайски блогър Ши Шуси наля масло в огъня с думите си, че поначало жените не са истински компетентни за футбола, а гледат световното първенство само защото е модерно. „Нека празникът на фалшивите фенове започне!", написа разбирачът в социалната мрежа.
Действително, в историята си футболът десетилетия наред изобщо не е бил любезен към нежния пол, а желанието на дамите да влязат в играта се счита за ерес.
Стига се дотам, че след като преди близо един век на дамски мач в Англия отиват почти 50 000 зрители, през 1921 г. футболната асоциация забранява на клубовете си да развиват женското направление. Това ембарго, колкото и странно да звучи, просъществува цели 50 години.
Но след това дамите уверено прекрачиха на терена, за да се стигне до големия им триумф от 1999 г. Тогава световното за жени се проведе в САЩ, където организаторите продадоха повече от един милион билета. Финалът с дузпи между американския тим и този на Китай (0:0, 5:4) спря дъха на 90 000 зрители на стадион „Роуз Боул" в Пасадена, а при победния удар Бренда Честийн падна на колене и си съблече фанелката. Разбира се, отдолу беше с черно боди на „Найк", и това се оказа една от най-големите реклами във футбола през същата година.
Но докато жените вече завладяха терена и трибуните (между 30 и 40% от зрителите на стадиона), футболната журналистика се оказа много по-консервативна от самата игра, що се отнася до дамите.
Коментиралата мача по Би Би Си Вики Спаркс се явява по-скоро изключение в сферата, където се обсъждат техниките, тактиките, изборът на състав и провеждането на самия двубой. Този периметър е запазен за мастити спецове, често бивши професионални футболисти. В ефир жените вършат доста по-неблагодарната работа с микрофона на пистата при играчите, или във фензоната. Последната, както се вижда от случаи като този с нападната за целувка Жулия Гимараеш, далеч не е толкова безопасно място.
Разбира се, някой ще каже, че има и жени, които сами си го търсят. Наистина, едва ли беше много професионално испанският вратар Икер Касияс да бъде интервюиран от приятелката си и тв-репортер Сара Карбонеро при спечелването на световната титла през 2010 г., когато й заби звучна целувка в ефир пред всички.
Но истината е, че жените могат да бъдат истински професионалисти във футбола и неговото отразяване по телевизията.
На това световно първенство най-добрият пример е Ан-Лор Боне, 39-годишната пратеничка на beIN Sports. Владееща шест езика (английски, немски, френски, испански, италиански и португалски), и научила руски специално за мондиала, Боне може да интервюира практически всеки футболист и треньор. Дали има мъж, способен на нещо подобно? Едва ли. Затова оставете жените да работят във футбола.
