Здравко Лазаров е един от символите на българския футбол през последните петнайсетина години. Силните му изяви през 2010 закономерно отредиха на „Електричката" място в идеалния отбор на читателите на Sportcafe.bg на неговия пост отляво, а легендата на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев изрази мнението, че той е бил най-добрият български играч през годината въобще.
И на 34 години без месец - една почти динозавърска възраст за футболист, Здравко продължава да радва с постоянство в класата си, където и да играе.
А той обиколи много клубове. Започна от малкия Локомотив в родното си градче Септември, мина през Янтра, оттам отиде в ЦСКА за един полусезон, още на 19 години, за да се върне отново в Габрово.
Пътят му нагоре тръгна от Миньор през първенството 1997/98, когато започна да прави силно впечатление с играта си по левия фланг, а и вкара гол за престижната победа срещу Левски в Перник с 2:1.
Така „сините" го харесаха и от следващата година заигра на „Герена". Това обаче не се случи толкова лесно, колкото изглежда от дистанцията на времето. Оставаха седмица-две до края на договора на Здравко с Миньор и президентът-свиневъд Красимир Михайлов, който понякога биеше футболистите си, държеше да преподпише контракта със своята звезда. От Левски съответно не бяха заинтересовани от това и искаха да го вземат като свободен агент. Така Лазаров се прибра в къщата си в Септември, Пазарджишко, където бе пазен от изпратена от тогавашния бос на Левски Томас Лафчис охрана.
Здравко изкара едно нелошо първенство на „Георги Аспарухов" (23 мача, 4 гола), но от началото на новия сезон 1999/00 го размениха за Георги Бачев от Славия, което в перспектива се оказа неособено добра сделка за клуба.
След 31 срещи и 10 попадения за „белите" в рамките на година и нещо Лазаров окончателно се утвърди като един от водещите футболисти в нашето първенство и на 24-годишна възраст премина в турския Коджаелиспор. В южната ни съседка той остана шест сезона и записа респектиращите 198 мача и 70 гола. С първия си клуб там спечели Купата през 2002 г. - най-ценното му отличие досега, а после игра и в Газиантеспор и Ерджиеспор, където също остави ярка диря. На няколко пъти се говореше за интерес на истанбулските грандове към него, но до трансфер така и не се стигна. Въпреки това самият футболист заяви, че не съжалява за нищо в своята кариера и приема нещата такива, каквито са - щом така е станало, значи така е трябвало.
През 2001 г. дойде и дебютът му за националния отбор, с който игра и на последния засега голям форум - Европейското първенство в Португалия през 2004 г., като взе участие и в трите мача.
Вече на 31 години, през 2007 Електричката се завърна в България в клуба, откъдето тръгна на турската си одисея. Само след 8 мача (и 5 гола!) обаче президентът на „белите" Венцеслав Стефанов реализира поредния си трансфер в чужбина и Лазаров се озова в Русия в редовете на Шинник.
Там не беше най-успешният му период и половин година по-късно той бе привлечен в за втори път в ЦСКА, където направи добри игри и на 32 години се завърна в националния отбор.
Неразбирателство със старши треньора Любослав Пенев обаче сложи край на този негов втори „мандат" при „червените" и Здравко започна следващото първенство като футболист на Черно море. Там не играеше редовно и кариерата му вървеше към залез, когато Константин Динев купи Локомотив (Пловдив) и започна да събира класни играчи в спасителната си мисия.
Най-голямата звезда в тази селекция се оказа именно Здравко Лазаров, който заигра като прероден и бе лидерът на отбора, в който блестяха играчи като Йордан Тодоров и Гара Дембеле.
Напук на логиката и на биологията, през новото първенство Електричката изглежда по-силен от всякога и, въпреки че кара треньорски курсове, към момента изобщо не му идва мисъл за отказване.
Лазаров твърди, че в пловдивското Локо е по-щастлив от когато и да било друг път във футболната си кариера. „Атмосферата е невероятна! Отбор, публика, треньори, президент - всички са обединени от общата кауза Локомотив да играе все по-добре и да побеждава".
В момента той е играещ помощник на треньора Неделчо Матушев и се надява, че след края на кариерата си ще остане на работа в клуба на сърцето си. През новата 2011 г. си пожелава Купа на България и трето място в „А" група, а за следващия сезон мечтае да постави идеалния венец на кариерата си, като най-после стане шампион!
