Фруум: Титлата в Тура си заслужава чакането

Помните ли как започна Тур дьо Франс за Крис Фруум? Фаворитът за победата изкара около една минута на колелото си в първия етап, закачи бордюр на една корсиканска улица и падна. В интерес на истината, състезанието още не беше започнало, 198-те колоездачи караха в група, а Крис остана с разкървавено коляно на пътя и трябваше да изгледа как колоната изчезва в далечината.

Някой трябваше да снима този момент, тъй като той никога повече не се повтори до финала в Париж.

Дали атаката на Фруум за жълтата фланелка при изкачването на Аекс Три Домен беше най-важната? Или пък той осигури втората поредна победа за британското колоездене в това състезание на следващия ден, когато отби множество атаки от най-силните си съперници?

А какво да кажем за контролираната агресия, която той показа в битката за Мон Сен-Мишел или пък за епичния му триумф на Мон Венту, дори и за постоянно доброто му представяне в алпийските етапи?

Отговорът е лесен

Истината е, че Фруум доминира в Обиколката на Франция. В това състезание нямаше един момент, за който да кажем, че той е решил състезанието. Просто роденият в Кения британец редовно и постоянно доказваше, че е най-добрият колоездач в света.

Това твърдение може и да срещне отпор у феновете на Виченцо Нибали, който реши да пропусне Тура, за да е готов за домашния си старт - Джиро д'Италия. Но всички други големи имена бяха на старта в Корсика и звездата на Team Sky ги разгроми до финала в Париж.

Да не пропуснем да отбележим, че миналата година Фруум завърши на 3 минути пред Нибали, точно когато трябваше да обуздава инстинкта си за атакува, тъй като имаше за задача да помага на сър Брадли Уигинс. Уигинс, естествено, беше другият голям отсъстващ от Тура тази година.

Още през миналата година Фруум показа, че може да спечели, а през 2013 изненадата е, че има изненадани, че той спечели. Миналата година Крис беше №2 по трасето, сякаш създадено за Уигинс. А сега етапите бяха много повече за неговия стил.

Реална възможност

Ако Фруум не беше спечелил Тура, то най-вероятно щеше да остане сред „големите надежди" и нямаше да влезе при големите звезди в колоезденето. А тези разбираеми съмнения се породиха след неуспешния му опит от миналата година да спечели Вуелтата. След като помогна с каквото можа на Уигинс, умореният Фруум получи пълната подкрепа на Sky в Испания. Но на финала остана едва четвърти, победен от испанското трио Алберто Контадор, Алехандро Валверде и Хоакин Родригес. Някои анализатори определиха тази загуба като свидетелство за невъзможността му да поеме лидерската роля в тима или пък решиха, че той се огъва, когато е под напрежение.

Твърде малко от тях обаче обърнаха внимание на нещо друго - Контадор се завърна след наказанието му за употреба на допинг и беше твърдо решен да докаже, че то е било несправедливо. Така че Фруум нямаше кой знае какви шансове срещу него.

Във Франция обаче Фруум показа, че бъдещето на колоезденето е негово. Ако трябва да сме максимално честни, Обиколката на Франция на практика приключи след първия уикенд в планините. Фруум успя да се откъсне доста далеч пред Контадор и компания на средата на финалното изкачване в осмия етап, че отстрани изглеждаше, че тази атака е била отдавна планирана.

Това, което Крис трябваше да потиска миналата година, сега получи възможност да излезе на бял свят. Тези атаки се превръщат в запазената марка на Фруум - с наведена глава, с изнесени настрани лакти и с подскачащите му рамене - така Крис се откъсва от преследвачите си. А фактът, че в онзи осми етап никой не успя да се закачи за него само подсили усещането, че в онзи ден видяхме новия шампион в Тура. След това дойде един от най-забележителните дни в историята на състезанието, денят, в който Team Sky загуби ореола си на безпогрешна машина за победи. Поредица от остри атаки от страна на тимовете на съперниците на Фруум го оставиха сам в битката, до финала на която оставаха над 100 километра и три сериозни изкачвания.

Особеностите на Крис

Да не забравяме, че Фруум се появи сравнително късно в професионалното шосейно колоездене и понякога има проблем с избирането на правилната тактика. Всичко това подсказваше сериозна криза за Крис. Но в следващите четири часа Фруум демонстрира колко много е израснал в последните две години и на финала на етапа той показа на съперниците си, че са изпуснали страхотен шанс да го победят.

И докато не беше ясно къде и кога Фруум ще получи подкрепа от тима на Sky, теоретично битката за жълтата фланелка все още беше жива. В 13-я етап тези съмнения се засилиха - ветераните от тима на Контадор догониха Team Sky и успяха да стопят част от аванса на водача - една от редките победи на враговете на Фруум.

След това отново бе време за голямата битка. Мон Венту на 14 юли - Фруум направи този ден наистина специален. Две скоростни откъсвания пред Контадор и Найро Кинтана оставиха Фруум сам на пътя, където през 1967 загина първият британски претендент за победата в Тура Том Симпсън.

Срещу допинга

След това беше напълно очаквано, че Фруум ще трябва да отдели следващите 48 часа, за да обяснява, че не взима допинг. Той неведнъж показа, че се чувства неудобно на пресконференциите в почивните дни, а сега положението стана много сериозно.

Това е първият Тур в ерата „пост Опра", т.е след признанията на Ланс Армстронг, така че допингът отново е актуална тема.

Фруум обаче не се поддаде на провокациите на медиите и в речта си след победата заяви нещо много важно: „Това е жълтата фланелка, която ще устои на изпитанията на времето". С други думи, Крис не смята да загуби победата си заради употреба на допинг. Както стана с титлите на Ланс.

После добави: "Тази победа си заслужаваше чакането".

В Алпите, където Контадор беше обещал да се върне в състезанието в третата му седмица, не се случи почти нищо интересно. Дори когато допусна грешка на качването към Алп Дюез, Фруум пак успя да увеличи аванса си.

В последните два дълги етапа Контадор не направи нищо и титлата на Фруум беше факт.

Бъдещето на колоезденето принадлежи на Крис, така че след четири години той може да е сред най-великите в този спорт. Има всички шансове да го направи.

Не е лошо за колоездача, който падна километър и половина след старта на първия етап в тазгодишната Обиколка на Франция, нали?

Новините

Най-четените