Възможност, а не проклятие

Докато един от претендентите за титлата Арсенал се готви в Азия за предстоящия тежък сезон във Висшата лига, неговият капитан Сеск Фабрегас тренира сам на базата на тима в Лондон. Подобно развитие бе очаквано, но когато стана факт, възможното напускане на полузащитника придоби нюанс на неизбежност.

Като се изключи фактът, че постоянните опити на Барселона да привлече Сеск само добавят проблеми в клуба, който и без това се намира в сериозна криза, този трансфер може да се разглежда и като възможност, а не като проклятие. Дори ако Фабрегас не бе толкова съсредоточен върху връщането си у дома и не изпитваше постоянни проблеми с подколянното си сухожилие, за него пак щеше да е време да си тръгне.

Сеск е като дуета Джерард-Лампард в националния отбор - остър, креативен, носещ постоянна заплаха за вратата на съперника. Но и изобщо не умеещ да играе в средата на схема 4-4-2. С Фабрегас в състава на Арсен Венгер се наложи да прилага континенталната схема 4-2-3-1, в която дребничкият каталунец се появява от нищото и със своите пасове матираше защитата на съперника.

Но това работеше до определен момент. През миналия сезон Арсенал бе единственият отбор във Висшата лига, чието владеене на топката надвишаваше 60% от игровото време. При това правеха повече пасове от всеки друг в първенството.

С толкова уверено владеене на топката "артилеристите" бяха единственият отбор, който през този сезон беше способен да се противопостави на Барселона. Резултатът се видя в мача на "Емирейтс". Но времето показа, че схемата, която помага да бъдат използвани силните страни на Фабрегас не върши работа когато става дума за мачове от английското първенство.

Когато по-малки отбори пристигаха в Лондон те с радост предоставяха по-голямото владеене на топката и на терена на Арсенал и се прибираха в защита. И въпреки че пасовете на "артилеристите" бяха най-точните във Висшата лига - 75% от тях стигаха до своя адресат, отбора не успяваше да трансформира това в голови положения и в попадения. Статистиката показва, че цели 6 отбора във Висшата лига са отбелязали на собствения си стадион повече попадения от Арсенал на "Емирейтс".

Освен това гостуващите в Лондон отбори знаеха, че играейки свръхотбранително не само могат да си тръгнат с точка, но и че се изправят срещу тим, на който лесно може да бъде отбелязани голове, дори и от статични положения. През този сезон цели шест отбора във Висшата лига имат по-малко домакински поражения от Арсенал.

С Фабрегас в състава Венгер бе принуден да се придържа към една и съща тактика, нямаше план Б. Сега при условие, че клубът получи парите, които наистина струва единственият играч в света, способен да подобри халфовата линия на Барселона, Венгер би трябвало да се примири със загубата му. И дори не бива да се опитва да го замени. Арсен просто може да се откаже от експериментите и да се върне към добрата, стара английска схема 4-4-2.

Трансферът на Сеск би трябвало да донесе на Арсенал около 35 милиона лири. Ако клубъту неохотно, но все пак се съгласи да се раздели и със Самир Насри, ще получи още около 22 милиона лири. 11 милиона от тях са вече похарчени за привличането на Жервиньо. Те обаче са частично компенсирани от трансфера на Клиши за 7 милиона лири.

Така чисто Венгер би могъл да разполага с 53 милиона лири, които да похарчи за усилване на състава. Слуховете за възможния трансфер на Стюърт Даунинг изглеждат доста правдоподобни. В Арсенал в този момент няма футболист, който да може добре да центрира топката. Привличането на такъв може да добави още попадения на сметката на Робин ван Перси и Маруан Шамак, които играят добре с глава, но тези им умения не се използват в пълна степен.

За Азия не замина и Мануел Алмуния, а в качеството на негов заместник може да се разглежда Крейг Гордън, който Съндърланд оцени на 6 милиона лири. В краен случай конкурент на Войчех Шчесни може да стане и 35-годишния Томас Сьоренсен от Стоук Сити, особено отчитайки факта, че датчанинът все още не е подновил договора си, който изтича след година.

Не по-малка нужда има Арсенал и от опитен и уверен централен защитник. Гари Кейхил и Фил Ягиелка са най-предпочитаните варианти, защото освен всичко останало ще бъдат спазени правилата на УЕФА и на Висшата лига за местни играчи. Пер Мертезакер, който има 75 мача за националния отбор на Германия, също е алтернатива. За привличането му може да бъде използван и Никлас Бендтнер, който също пропуска турнето в Азия и по всичко личи ще се сбогува с Арсенал.

Напълно възможно е "артилеристите" да загубят битката с Ювентуд за халфа на Чили и Байер (Леверкузен) Артуро Видал. Но самият факт, че името му е спрягано за преминаване на "Емирейтс" показва, че Венгер е напълно наясно, че полузащитата на тима се нуждае от усилване. Въпреки наличието на Емануел Фримпонг, който би трябвало най-накрая да е възстановен от миналогодишната контузия в колената.

Не бива да забравяме и централният нападател. Все още Арсенал не бива да се отказва от възможността да привлече Карим Бензема. Французинът изигра слабо първата част от последния сезон в Примера Дивисион и отбеляза едва 1 гол в първите 18 мача. Но в следващите 17 срещи се отчете с 15 гола, което показва, че все още умее да решава мачове.

Привличането на Гордън, Даунинг, Видал, Жервиньо, Мертезакер и Бензема ще помогне на Арсенал, а загубите, като се сметнат продажбите на Фабрегас, Насри, Криши и Бендтнер ще бъдат едва 10 милиона лири.

И ако Венгер успее да постигне всичко това в рамките на действащата сега в клуба схема за заплатите, то той ще е изпълнил обещанието си Арсенал да бъде много активен на трансферния пазар. А като тим "артилеристите" ще станат доста по-мощни и опасни пред вратата на съперника.

Най-голямото предимство с тръгването на Фабрегас пък ще стане факта, че тимът вече ще има план Б по отношение на тактиката.

Новините

Най-четените