Барселона е европейски шампион след 3:1 над Ювентус в Берлин. Каталунците са отбор №1 на новия век без никакво съмнение.
Четири - това показват Шави и Иниеста. Андрес е единственият, записал минути и в четирите финала от 2006-а насам.
Луис Енрике направи требъл в първия си сезон в Барселона и заби каталунското знаме в центъра на терена след финала.
Тези тримата ще тероризират Европа още няколко сезона. Нито един от тях не е минал зенита си, а разбирателството им е плашещо за съперниците.
Синът на Меси - Тиаго, също "вдигна" купата, която е малко по-голяма от него. Лео има 26 купи за 10 години в Барселона. Понякога човек се чуди откъде такъв играч черпи мотивация, но Меси излиза пак надъхан за всички трофеи в началото на всеки следващ сезон.
2009-а. Меси вкарва извънземния си гол с глава във финала срещу Юнайтед.
2011-а. Същият съперник, същият главен герой - Меси. Барселона спечели и на "Уембли".
За периода 2006-2015 г. Барса взе и шест титли в Испания.
Преди ерата на каталунците, последната династия със стил и постоянство изгради Милан. Гулит, Ван Бастен и Рийкард бяха сърцето на онзи тим на Ариго Саки.
Снимка: Getty Images
1989, 1990, 1994 г. Милан взе купата три пъти за пет години, като го направи с двама различни треньори - Саки и Фабио Капело. Белег за постоянство. Тимът загуби и финала през 1995-а.
Освен трите триумфа в Европа, за тези 6-7 години Милан стана и четири пъти шампион в Италия, като тогава калчото бе най-силното първенство в света.
Преди Милан бе Ливърпул. Убийствената червена машина газеше в Европа и Англия, докато не дойде наказанието за клуба - 6 години извън турнирите заради трагедията на "Хейзел".
Между 1977-а и 1984-а Ливърпул спечели четири пъти купата на шампионите и бе 6 пъти първи в Англия. Направи го с Боб Пейсли и Джо Фейгън за мениджъри - също белег, че отборът се променя, треньорът - също, но клубът остава на върха.
Триумфите бяха станали ежедневие - Кени Далглиш, лидерът на онзи тим, си ляга с купата на европейските шампиони, която Ливърпул имаше за своя.
Финалът в Рим срещу Рома от 1984-а бе апотеоз на онзи тим, спечелен на терена на врага срещу всичко и всички.
Ерата на Ливърпул започна с края на тази на Байерн. Баварците на Бекенбауер и Герд Мюлер вдигнаха три пъти поред европейската купа - 1975, 1976 и 1977 г.
Тази машина не биеше с много, но бе адски ефективна в големите мачове. Съперниците казваха: Играеш срещу Байерн и дори да не им върви, знаеш, че ще спечелят.
Хеттрик - така е наречено това кътче в музея на Байерн. Това са трите поредни купи на клуба от 70-те.
Преди това бе Аякс. 1971, 1972 и 1973 г. са години на три поредни европейски корони. И три титли в Холандия.
Това е ерата на Кройф и тоталния футбол. На 10 дългокоси атлети, които превъзхождат съперника във всичко.
Този тим на Аякс спира европейския си поход в София, като през ноември 1973-а ЦСКА става първият отбор, който успява да го елиминира от старта на наказателната му акция през есента на 1970-а.
А в началото бе Реал. Бялата машина за купи и победи от 50-те и 60-те е първата династия в европейския футбол, поне в ерата на турнирите на УЕФА.
1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1966... Шест пъти за 10 години. Реал прегазва всеки с уникалния си отбор от звезди в първите години на евротурнирите.
Най-ярката звезда е Алфредо ди Стефано. Натурализираният аржентинец блести ярко и е в основата на шестте триумфа.
До него стреля безпощадно Ференц Пушкаш. С тях двамата Реал прави мачове, които остава в историята, като 7:3 над Айнтрахт на финала през 1970-а. Тогава Пушкаш вкарва 4 гола, а Ди Стефано - 3.
