Преди година Лудогорец се опитваше да си осигури място в „А" група със състав, пълен с опитни играчи. В Разград се канеха да са фактор още в първия си сезон в елита, тайничко се шушукаше за титла.
През лятото на 2011-а в тима дойдоха попълнения като Емил Гъргоров, Станислав Генчев, Миро Иванов и Александър Барт - и четиримата печелили титли на България. Бяха привлечени и Михаил Александър и Светослав Дяков, а и попадението Марселиньо. Без съмнение на старта на есенния полусезон Лудогорец изглеждаше като солиден претендент за титла.
Преди 15 години, през лятото на 1997 г., шампион бе ЦСКА. Тогава на картата на „А" група се появи името Литекс, непознато до този момент. С амбиции, пари, играчи, минали през грандовете и печелили с тях титли и купи. Всяка прилика между 1997-а и 2011-а не е случайна...
Тогава Ловеч, сега Разград. Столиците на футбола стават повече, центърът се разфокусира от обичайните два стадиона в София в червен и син цвят. Литекс вече е утвърден гранд с 4 титли, а Лудогорец не е далеч назад.
Дори тимът на Домусчиев се развива по-бързо от примера си за подражание по същото време на израстването. През 1997-1998 г. Литекс стана шампион, но не успя да победи в София нито един от двата гранда. От двата си дебютни сблъсъка с най-важните отбори във футбола ни, новобранецът събра 2 т. През този сезон Лудогорец си тръгна с 4, след като победи на „Герена" и заслужи реми на „Армията".
Нещо повече - никога в историята си Литекс не е успявал да запише такъв актив в рамките на един шампионат от визитите си на грандовете. Най-доброто постижение на отбора от Ловеч е 3 точки - победа и загуба.
Така Лудогорец май узрява по-бързо от първообраза си. Щом няма какво да го уплаши при гостуванията на Левски и ЦСКА, има ли притеснения отборът от Разград?
Назрява и една интрига, която няма как да не предизвика въображението на българския запалянко и експерт. Разбира се, само в главите ни, пълни със схеми и комбинации след години на видяни такива, може да се роди и тази завера.
На 11 април са полуфиналите за Купата на България. Литекс е домакин на Локо (Пд), а Лудогорец гостува в Симитли. И двата тима- от Ловеч и Разград, са с отлични шансове да стигнат финала. 11 дни след полуфиналите те се срещат на новичкия стадион в Разград. Ако тогава вече са финалисти за купата, дали няма да седнат на масата за преговори?
Защото Лудогорец е преследвач №1 на лидера ЦСКА и ако успее да вземе домакинството с Литекс, пътят към титла е далеч по-гладък. Докато за тима от Ловеч предстоят още гостувания на Черноморец и ЦСКА и дори евроучастието не е сигурно. Дали няма да видим домакинска победа в мача за първенство, а Литекс да вдигне купата във финала на провинциалните грандове? И тази теория вече набира скорост. Което е доста жалко и не в тон с иначе позитивните емоции от сезона дотук. Защото първо не са се изиграли полуфиналите, а второ - дали хора като Христо Стоичков от едната страна, и Домусчиев от другата, не искат и двете купи, а ще влизат в договорки за подялба. Звучи странно и леко оскърбително, но да не забравяме, че все пак сме из априлските лабиринти на родния футбол. По това време на годината калкулаторите са извадени и са не по-маловажни от тренировките и тактиките на терена.
Каквото и да е развитието, Лудогорец заслужава адмирации. За амбициите, за стадиона, за базата и за организацията си. Ако някога доживеем намаляване на отборите в „А" група до 12 или 10, съществуването на Литекс, Лудогорец, Черноморец и Черно море, наред с утвърдените софийски отбори и Локо (Пд), гарантира едно супер интересно първенство. В него уговорки и заменки няма да има. Това трябва да е целта пред футбола ни.
