Барселона: Особен лукс
Ако се вярва на собствената им клубна пропаганда, Барселона печели титлите си почти изцяло благодарение на отличната работа на юношеската школа. Като пример се изтъква факта, че въпреки многомилионните покупки в стартовия състав на каталунците има 8 футболисти, израстнали в тази школа. Всъщност тайната на успеха е друга. Футболистите на Барселона са най-скъпоплатените играчи в света. По данни на "Global Sports Salaries Survey 2011" средно играчите на Хосеп Гуардиола заработват по 5,5 милиона евро на година чисто. Втори е Реал (Мадрид) с 5,2 милиона евро, трети баскетболния ЛА Лейкърс.
Реал (Мадрид): Особен позор
Преди година Реал взе Моуриньо, за да победи Барселона. Но португалецът се провали още в първото си Ел Класико на "Ноу Камп". Реал бе разбит с 0:5, а върхът на безсилието на играчите бе червения картон получен от Серхио Рамос за нарушение срещу Карлес Пуйол. Тази загуба напомни на "лос меренгес" за друг подобен разгром: 0:5 срещу Барселона на Кройф на "Сантяго Бернабеу" през 1974 г. Онова поражение не бе заличено дори от последвалото 4:0 за Реал във финала на турнира за Купата на Краля. Успехът на Барселона на "Сантяго Бернабеу" се помни и до днес, а за този на Реал във финала за Купата не говори почти никой. Сега "белите" имаха дежавю - 0:5 на "Ноу Камп" и успех с 1:0 във финала за Купата на Краля.
Валенсия: Особен дубъл
Тимът на Валенсия преживя едновременно възход и падение в началото на новото хилядолетие. През 2000 г. "прилепите" играха финал в Шампионската лига. Отстъпиха обаче с 0:3 на Реал. На следващата година отново стигнаха до прекия сблъсък за трофея, този път срещу Байерн (Мюнхен). Загубиха го с 4:5 след дузпи. Вратарят на баварците Оливер Кан прояви състрадание и опита да утеши ридащия си колега Канисарес.
Виляреал: Особена школа
От години президентът на Виляреал Фернандо Роиг се бори срещу политиката на много клубове, включително Реал (Мадрид) и Барселона, да купуват суперзвезди и титли с помощта на кредити. В същото време тимът му разчита предимно на собствената си школа, която е подобие на барселонската Ла Масия. Тази на Виляреал отдавна превъзхожда подобните на останалите тимове от Валенсия. В нея има почти 700 деца и юноши, 100 от които живеят в интерната и които са разделени в 42 състава. Младите в продължение на години пък се интегрират успешно в първия отбор.
Севиля: Особено честване
Защитникът на Реал (Мадрид) Серхио Рамос при всяко изпълнение на националния химн обръща поглед към небето. Рамос пристигна в Реал от Севиля, където играеше заедно със своя приятел Антонио Пуерта. Той припадна на терена по време на домакински мач през 2007 г., а по-късно почина от сърдечна недостатъчност. Пуерта беше само на 22 години. От тогава до този момент в 16-та минута на всяка една от домакинските срещи на Севиля феновете пеят името на Пуерта. С този номер Антонио играеше в андалуския тим. Сега той се дава единствено на юноши на клуба, какъвто бе и самият Пуерта. Сега го носи Хосе Кампаня.
Атлетик (Билбао): Особен динозавър
В Атлетик всичко е различно. Футболът е и политика затова по-рано в тима разчитаха единствено на баски футболисти. Сега правилото се промени и се появиха и футболисти, които просто са израстнали в страната на баските. Великите времена на клуба, който е един от трите тима, неизпадали от елита, са в историята. Преди този динозавър дори бе "Кралят на Купата на Краля" с 23 успеха във втория по значение турнир в Испания. Сега е изместен от Барселона, които имат 25 трофея. Все още обаче сред рекордьорите са двама от великите играчи на Атлетик: Телмо Сара с 251 гола в Ла Лига и Рафаел Морено-Пичичи. Именно на имено на последния бе наречена и наградата, която в края на всеки сезон получава най-добрия голмайстор в Примера Дивисион.
Атлетико (Мадрид): Особена слабост
Измина твърде много време от последния успех на Атлетико в градското дерби с Реал. На 30 октомври 1999 на "Сантяго Бернабеу" Атлетико печели с 3:1 след два гола на Хаселбанк и Хосе Мари. В края на същия този сезон обаче Атлетико изпада за две години в Сегунда Дивисион. След връщането си през 2002 г. до този момент обаче "дюшекчиите" така и не успяват да намерят начин да преодолеят Реал.
Еспаньол: Особена фланелка
В една от залите на стадиона на Еспаньол виси екип на Андрес Иниеста. Но това не е обичаен екип - на него пише "Дани Харке винаги с нас". След като Андрес се разписа във финала на световното първенство в ЮАР през миналата година той свали официалния екип и показа на целия свят именно тази фланелка, посветена на починалия през 2009 г. след сърдечен пристъп играч и капитан на Еспаньол Дани Харке. Той носеше екипа с №21. И в 21-та минута на всеки домакински мач на Еспаньол публиката почита своя капитан с аплодисменти. Част от тях са и за Иниеста.
Осасуна: Особено име
Баското име на клуба от Памплона означава "здраве, сила, енергия". В тази връзка не е никаква изненада, че тимът играе традиционно по-твърд футбол. В Памплона е интересно и по време на празника Сан Фермин, когато по улиците се пускат бикове, които преследват желаещите да се впуснат в такова приключение. В предишните години в тези надпревари участие са вземали и футболистите на Осасуна, но клубът отдавна забрани това.
Спортинг (Хихон): Особен скандал
Най-старият стадион в Примера Дивисион е именно на Спортинг - изграден е през 1908 г. От тогава до този момент той е преживял много, но подобна на инсценировката от 1982 г. "Молиньон" не помни и до днес. На 25 юни 1982 г. Германия и Австрия забъркват един от най-големите скандали в историята на световните първенства, известен като "пакт за ненападение от Хихон". В последния мач от груповата фаза след гола на Хорст Хрубеш в 11-та минута двата отбора играят с топката в центъра без да застрашат нито една от двете врати. На германците им е необходима минимална победа, за да изпреварят Австрия по голова разлика за първото място в групата. Зад борда на плейофите пък остава Алжир, чийто тим има две победи, но по-лоша голова разлика.
Малага: Особен източник
Любимци на публиката като Хоакин и Рууд ван Нистелрой, национали като Жереми Тулалан и Йорис Матайсен, таланти като Диего Буонаноте или европейски шампиони като Санти Касорла, който е черешката на тортата - всички те пристигнаха в Малага благодарение на похарчените от шейх Абдула бин Насер Ал Тани над 100 милиона евро от 2010 г. насам. Желанието на шейха е тимът да играе в Шампионската лига, а за изпълнение на тази цел клубът получи рекорден бюджет от 120 милиона евро. Шейхът, който контролира около 100 компании, казва: "Изпадането вече не е вариант"
Сантандер: Особен треньор
От това лято начело е Ектор Купер, който през 1994 г. с Хуракан в Аржентина става втори, 1998 загуби с Майорка финала за Купата на Испания срещу Барселона. През 1999 г. загуби от Лацио във финала на турнира на носителите на национални купи. През 2000 г. с Валенсия загуби нов финал - този път в Шампионската лига. Година по-късно последва нова загуба - от Байерн, отново във финала на Шампионската лига. През 2010 г. серията продължи с Арис, този път във финала на турнира за Купата на Гърция. Все пак Купер постигна и успехи: през 1996 г. спечели Copa Conmebol с Ланус, а през 1998 с Майорка Суперкупата на Испания.
Сарагоса: Особен гол
Един удар, един гол, една заявка за място в учебниците по футболна история. Мохамед Али Амар, накратко Наим, който вече бе печелил Купата на Англия с Тотнъм, на 10 май 1995 г. вкара победния за Сарагоса гол във финала на турнира за Купата на носители на национални купи. Съперник бе Арсенал, а Сарагоса спечели с 2:1 благодарение на гола от 40 метра на Наим в последните секунди на продължението. На негово име днес има улица в Сарагоса.
Леванте: Особена заплаха
През май 2008 г. непосредствено преди двубоя последния кръг в Примера Дивисион играчите на Леванте заплашват, че ще стачкуват. Причината - неизплатени заплати в размер на 18 милиона евро. Мачът с Реал (Мадрид) все пак започва след трудни преговори. "Белите" печелят с 5:2 и стават шампиони, а Леванте заема последното място и изпада във втора дивизия.
Реал Сосиедад: Особен трети
Тяхното постижение и до този момент е рекордно. През сезон 1979/80 Реал Сосиедад записва серия от 32 поредни мача без загуба. Първата шампионска титла е близо, но в предпоследния кръг тимът остава без вратаря Луис Арконада. Реал (Мадрид) успява да ги изпревари и става шампион с точка аванс. На следващата година Реал Сосиедад се реваншира след като е обявен за шампион въпреки че има един и същ точков актив с тима от Мадрид. През 1982 г. успява да защити титлата си, завършвайки на две точки пред Барселона. Арконада в продължение на три години пък е вратар №1 на първенството. "Това че един малък клуб успя да спечели титлата е невероятно. А това, че успя да я защити е просто чудо", казва той.
Хетафе: Особен шок
"Ако се срещнем след 10 години няма да се сетим за Реал, Барселона или Манчестър, а за Хетафе", казва Оливер Кан. Думите му имат своето обяснение - на 10 април 2008 г. в четвъртфиналите на турнира за Купата на УЕФА испанският тим шокира Байерн и бе на път да го изхвърли от турнира. След 1:1 в първия двубой в Мюнхен, на реванша до 89 минута Хетафе води с 1:0. След това Рибери изравнява. Идват продълженията. В 92-та минута Хетафе излиза напред - 2:1. Две минути по-късно испанците вкарват нов гол за 3:1. Но тогава идват попаденията на Лука Тони, който се разписва на два пъти и праща Байерн на полуфинал. Шест дни по-късно Хетафе губи и финала в турнира за Купата на Испания.
Майорка: Особен покровител
По време на последния наистина голям мач на Майорка Рафаел Надал е седял на дивана в дома си в родния Манакор. Бъдещата легенда на тениса по това време е тийнейджър, а Майорка играе финал в турнира за Купата на носителите на национални купи с Лацио. Годината е 1999 г. Днес въпреки че е фен на Реал (Мадрид) Надал не спира да помага на Майорка. През 2010 г. когато клубът се нуждаеше от пари именно Рафа бе този, който се отзова. Въпреки че рядко може да го видите на трибуните на стадиона. Сега Надал притежава акции в клуба, а чичо му - Мигел Анхел Надал вероятно ще бъде старши треньор в следващите няколко срещи.
Бетис: Особени фенове
Един от бившите шампиони отново е в Примера. Бетис стана носител на титлата през 1935 - четвъртият такъв след Барселона, Атлетик (Билбао) и Реал (Мадрид). Бетис има най-страстните фенове, които не изоставиха тима дори по време на престоя му в Сегунда Дивисион. През миналата година клубът продаде 30 000 сезонни билети въпреки че ставаше дума за втора дивизия. Бетис има фенклубове дори в Кастилия и Каталуня - нещо нетипично за Испания. И след Барселона, Реал (Мадрид) и Валенсия и най-големия брой сосиос - около 40 000.
Райо Валекано: Особен стадион
Най-малкият стадион в Примера Дивисион събира едва 15 500 зрители. А големият куриоз е, че зад една от вратите няма трибуни. Въпреки това този стадион не рядко носи късмет на Райо - в дебютния сезон в Примера - 1977/78 на него губят Барселона, Реал, Атлетико, Атлетик (Билбао), Валенсия, Бетис и Севиля. Тогава се ражда и прякорът на Райо - убиец на гиганти. Сред легендите на Райо са Уго Санчес и Тони Полстер. Стадионът пък носи името Тереса Риверо и е кръстен на първата жена-президент на клуб в историята на Ла Лига.
Гранада: Особено семейство
Мажоритарен акционер в клуба е италианската фамилия Поцио, която контролира и Удинезе в серия "А". Неин представител в Испания е Джино Поцио. По тази причина в Гранада има половин дузина играчи от Удинезе, включително и Алекс Гейо. Джино пък е категоричен, че тези, които сега играят в Гранада няма да са единствените и ще пристигнат още.
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos
