Хесус Хил - историята на футболния Доналд Тръмп

Представете си следната картинка. Мултимилионер с размерите на хипопотам води собствено телевизионно шоу от джакузи, около което се разхождат 5-6 пищни девойки по бански. Всяка от тях може да му бъде внучка, но не изпитва никакви притеснения и угризения.

Доналд Тръмп?

Не, американецът беше доста по-елегантен през онези бурни години от последната четвърт на миналия век, въпреки че приликите между настоящия кандидат за Белия дом и Хесус Хил, бившия президент на Атлетико Мадрид, са очевидни.

Емблематичният лидер на "дюшекчиите" напусна този свят преди 12 години, но когато и да припомним неговата история, никога няма да е късно.

А и с натрапчивото присъствие на Доналд Тръмп на голямата политическа сцена спомените и асоциациите са неминуеми.

Нито Тръмп е политик, нито Хесус Хил беше такъв, но влечението на испанеца към политиката беше непреодолимо, а това на американеца по-добре да оставим без коментар.

Просто ще маркираме някои сходства.

И двамата натрупват състоянието си като строителни предприемачи, макар че пътят им към богатството е доста трънлив.

През юни 1969 г. Хесус Хил попада под ударите на закона, след като една от сградите в новопостроения от неговата компания жилищен комплекс "Сеговия" се срутва и загиват 58 души, а десетки от 700-те поканени на коктейла гости са ранени.

Последвалото разследване показва, че строителството е извършено с безразсъдно пестене на средства - без строителни планове и надзора на архитект и инспектор. Дори не е спазено времето за изсъхване на цимента...

Хесус Хил е осъден на 5 години затвор, но е измъкнат от килията от близкия си приятел генерал Франко след само 18 месеца.

През 1973 г. Доналд Тръмп също получава първия си "червен картон", след като министерството на правосъдието дава под съд него и баща му Фред Тръмп за системна дискриминация срещу чернокожи.

Компанията "Trump Management" отказва да предоставя имоти под наем на цветнокожи, което се доказва с неоспорими доказателства.

Двайсетина година след трагедията в "Сеговия" Хил достига и до първия си голям триумф.

Годината е 1987-а, а богаташът, който е известен с пристрастията си към Атлетико Мадрид, се кандидатира за президентските избори в клуба.

В деня на вота Хил се появява със звездата на Порто - Пауло Футре. А посланието е ясно: "Избирате ме и Пауло е наш".

6219 гласа за Хил срещу 3465 за Енрике Санчес де Леон и "дюшекчиите" имат нов патрон.

Това е и най-ярката разграничителна граница "преди и след" в историята на "червено-белите" от Мадрид, които вече никога няма да са същият клуб.

Успехите идват бързо и Атлетико завършва в Топ 4 в първите 5 сезона на Хесус Хил, а през 1991-а и 1992-а печели Купата на краля.

Добрите резултати на отбора обаче са само едната страна на монетата. Другата е поведението на Хесус Хил, което е скандално.

Президентът на Атлетико хули и сипе закани срещу конкуренти и журналисти. Той напада пред телевизионните камери шефа на Компостела и заплашва репортер, че ще му "завре сърцето в задника".

Ексцентричният богаташ взима и странното решение да закрие детско-юношеската школа на клуба, тъй като от нея нямало смисъл.

Останал без отбор, младеж на име Раул Гонсалес Бланко е принуден да отиде в Реал, за да продължи футболния си път...

Гонят се треньори и се привличат поне по 8-9 нови футболисти всяка година, но Хил контролира с твърда ръка процесите в клуба.

През 1996-а "дюшекчиите" постигат дубъл с Любослав Пенев в състава си, а Хесус Хил отпразнува шампионската титла и Купата на Испания, яздейки слон по улиците на Мадрид.

Редуват се триумфи и падения, но като цяло клубът върви напред и Хил е уважаван от запалянковците, въпреки че постоянно лъсват страшни истини около бизнесмена.

От 1992 г. датира и една от най-големите машинации на президента от времето му в Атлетико.

Той преструктурира футболния клуб в спортно дружество с ограничена отговорност, а на обществеността и феновете им отнема доста време преди да разберат каква е крайната цел.

Партньор в аферата му е Енрике Сересо, настоящият президент на клуба, а двамата са признати за виновни, че са придобили по незаконен начин 236 056 акции на Атлетико.

Когато делото влиза в съда обаче, давността на деянието е изтекла и на двамата е позволено да запзят дяловете си. И до днес синът на Хесус Хил, Мигел Анхел Хил Марин, притежава половината от акциите на "червено-белите"...

Година преди аферата, през 1991-а, бизнесменът основава политическата партия Grupo Independiente Liberal (GIL) и е избран за кмет на Марбея с огромно мнозинство.

Първоначалният политически триумф е последван от още три абсолютни мнозинства. А кметът Хил се възползва от мандата си, за да "насърчи развитието" на морския курортен град, събаряйки пречкащите се в краката му сгради - сред тях съвсем случайно и тази на бившия кмет Антонио Пара.

През 2002 г. обаче испанският съд го принуждава да напусне поста и мястото му е заето от Хулиан Муньос - най-верния му човек.

"Искам да стана премиер, за да оправя Испания", амбициран е Хил в политическия си пик, но залезът му започва през 1998-а, когато службите нахлуват в общината в Марбея и в офисите на "Висенте Калдерон" и разбулват сложна корупционна схема.

Хесус пренасочвал парите на данъкоплатците и най-общо казано превърнал курорта в спонсор на клуба.

Но нима може да ви учуди нещо около човек, който в най-смутните си времена се разхожда с частна гвардия от бивши испански командоси и насърчава полицията на Марбея да тероризира проститутките, сводниците и просяците в града на бреговете на Средиземно море.

Много от тях си тръгват и никога не се връщат, но на тяхно място се настаняват мафиоти от източна Европа и Италия, а от китен курорт градът се превръща в Costa del Crime.

Закономерно, крахът на Хил се отразява на Атлетико и през 2000 г. клубът изпада за първи път от елита след Втората световна война.

"Дюшекчиите" престояват два сезона в Сегунда преди да стъпят на крака, но натрупват сериозни дългове.

Батакът в Марбея е неописуем и в средата на миналото десетилетие Градският съвет на града е разпуснат и заменен с одитори. Делото се превръща в най-мащабният корупционен скандал на местно ниво в Испания.

След поредния сблъсък с правосъдието безскрупулното сърцето на Хесус Хил не издържа и той си отива от масивен инфаркт през пролетта на 2004-а.

С ковчега му, покрит със знаменото на Атлетико, изчезват и безброй тайни от света на футбола и политиката.

Скандалният бизнесмен не успя да види шампионската титла, двата триумфа в турнира Лига Европа, спечелването на Купата на краля и Суперкупата на Испания, двата финала в Шампионската лига, както и двете Суперкупи на Европа.

При всеки от тези триумфи обаче феновете на Атлетико са се надявали Ел Президенте да гледа от някое небесно джакузи как отборът пише история.

Защото може и да беше луд и мошеник, да се държи арогантно и просташки, да язди слон в Мадрид и да тероризира журналисти, но истински обичаше тима и искаше само най-доброто за него.

Същеврменно толкова ненавиждаше Реал, че казваше, че му се повръща, дори когато ги види на снимка. И никой никога не се усъмни, че преиграва, въпреки че беше артист от класа.

Новините

Най-четените