На 1 февруари Обединеното Кралство влезе в непозната територия. Излизането от Европейския съюз отвори нови хоризонти, а футболът също ще трябва да се ориентира в сложната обстановка.
Какво бъдеще се задава? Заплашен ли е статутът на Висшата лига като най-богатото, успешно и популярно първенство в света? Какво правим с трансферите и многомилионните селекции, които досега можеха да си позволят дори отбори от средните и ниските нива на класирането? Ще запазят ли мощта си топ клубове като Ливърпул или Манчестър Сити? Отговорите на тези въпроси до голяма степен зависят от едно условие: Ще могат ли англичаните да пазаруват както досега?
Ще започнем с уточнението, че ФИФА забранява международни трансфери на футболисти под 18-годишна възраст, ако сделките не са в пределите на Европейския съюз или на Европейската икономическа зона. Това означава, че от събота пътят на английските клубове към талантливите юноши - било то от Испания, Италия или България, е отрязан.
Досега проблеми нямаше. Пол Погба например облече екипа на Манчестър Юнайтед на 16; на същата възраст Сеск Фабрегас смени школата на Барса с тази на Арсенал; Челси пък сключи дългосрочен контракт с Андреас Кристенсен, когато датчанинът бе едва на 15. При новите правила подобни трансфери няма как да се състоят. Англия доброволно отстъпва правото на Реал, Барса или Байерн да спечелят битката за подписа на таланти като Мартин Йодегор.
Разбира се, на Острова все още се надяват, че нищо няма да се случи от днес за утре.
До петък вечерта английските отбори можеха да привличат европейски вундеркинди. В рамките на януарския трансферен прозорец Челси подписа с нападателя на юношеския национален отбор на Норвегия Брайън Фиабема. С края на зимния трансферен период обаче в сила влезе и забраната за привличането на таланти от ЕС на Албиона.
Клубовете от Висшата лига разчитат, че ФИФА ще им отпусне някаква отсрочка и поне през лятото старите правила ще останат валидни, но юристите по спортно право не са големи оптимисти. Повечето от тях посъветваха английските отбори да финализират сделките с вече набелязаните младоци още през януари и да не разчитат на съдебни трикове в бъдеще. Практиката е доказала, че ФИФА лесно пуска гилотината, а и някои от топ отборите на Острова като Челси са трансферни „рецидивисти".
Въпреки това гарантирано ще видим опити да се заобиколят правилата.
Всичко зависи от интерпретациите на член 19 от Правилника на ФИФА за статута и трансферите. Според действащите сега правила сключването на договори с играчи от ЕС под 18-годишна възраст вече е невъзможно за британските клубове. Въпреки това алинея 2 от споменатия член 19 гласи, че в определени случаи могат да бъдат допускани изключения. Въпросът опира до това как ФИФА ще „разчете" тези изключения.
Дори обаче Международната футболна федерация да се смили над поданиците на Нейно величество, отсрочката ще е само за летния трансферен период на 2020 г. След окончателната раздяла с Евросъюза, която ще се случи в рамките на тази година, Висшата лига ще забрави за континенталните таланти.
Бариерата пред непълнолетните футболисти няма да е единствената, която Брекзит спуска над английския футбол.
Както е известно, в момента всички играчи извън ЕС са длъжни да получат разрешение за работа във Великобритания, ако искат да ритат по местните стадиони. Често този процес се протака, тъй като този или онзи клуб е длъжен да докаже „особеното дарование" на съответния футболист. Освен това във Висшата лига съществува правило, според което всеки клуб трябва да картотекира минимум 8 местни кадри - с други думи играчи, които до навършване на 21 години са се подвизавали поне 3 сезона в английски отбор.
В момента Английската футболна асоциация се опитва дори да увеличи тази квота - от 8 на 12 футболисти.
В замяна се предлага да се отмени правилото, според което чуждестранните играчи са длъжни да получат разрешение за работа.
За тази цел обаче Футболната асоциация трябва да постигне споразумение с правителствения департамент на Великобритания, отговарящ за имиграционния контрол. Разбира се, на теория клубовете трябваше да са против - на тях хич не им се ще да прибавят четирима излишни футболисти в ограничените си картотеки. От друга страна обаче предложението на ФА е изкушаващо - цялостният трансферен процес би се облекчил значително. Засега обаче футболните власти не са склонни да го приемат - липсата на разрешение за работа ще доведе до риск от наводняване на Премиър лийг с евтина работна ръка от всички точки на планетата.
Още преди година изследване в британската преса достигна до изключително неприятния за местния футбол извод, че ако на играчите от Евросъюза им се налагаше да си вадят разрешително за работа, то около две трети от тях не биха се сдобили с такова. Нголо Канте например нямаше да може да подпише с Челси. Абсолютно сигурно е, че Брекзит ще попречи на много потенциални звезди да отидат на Албиона и това бе един от аргументите Висшата лига да подкрепи искането за отмяна на правилото за разрешение за работа.
Всеизвестно е, че ФА е в постоянен конфликт с Премиър лийг и по този въпрос също няма единодушие: Футболната асоциация е заинтересована английските играчи да получават колкото се може повече игрово време и подобна реформа е неизгодна от нейна гледна точка.
Тя би се съгласила само ако паралелно се приеме споменатото увеличение на квотата за местни кадри, което пък не устройва клубовете, които смятат, че класата на отборите им ще се срине. В първия сезон от създаването на Премиър лийг (1992/92) на английските играчи се падаше 70 процента от игровото време в мачовете, а в през миналия шампионат този дял бе едва 33%. Във FA опрделено не са щастливи от тези цифри.
Проблемът е, че излизането от Европейския съюз вече е факт, а отборите от Висшата лига и досега не знаят накъде да тръгнат, тъй като няма ясна стратегия нито за задължителната квота от английски играчи, нито за разрешителните за работа, нито за юношите от чужбина. На този етап има само предложения.
Никой не е наясно и как да реши проблема със статута на футболистите от ЕС, които в момента съставят точно половината от всички играчи във Висшата лига. Точно след 11 месеца всички те ще се превърнат в „чужденци". А колко от тях въобще ще останат на Острова?
Сигурно е едно: Брекзит забърка голяма каша в английския футбол и не е ясно кой ще спечели от нея. Едва ли обаче това ще са местните клубове.