Дейвид Култард обобщи по перфектен начин скандалната защита на Михаел Шумахер срещу атаките на Рубенс Барикело за 10-ото място в Гран при на Унгария в неделя. "Доста история излезе на пистата с този двубой", заяви шотландецът.
Това определено беше вярно за Барикело.
Той преживя шест години на безкрайни унижения като лакей на Шумахер във Ferrari, въпреки че се противопоставяше ежедневно на подхода на германеца към състезанията, егоцентризма му, според който всичко в тима трябваше да е в негова полза - дори и усилията на съотборника му. А това няма как да не се отрази на поведението му на пистата.
В Унгария обаче кошмарната история стигна края си - Рубенс бе с новите супер меки гуми и беше с 2 секунди на обиколка по-бърз от Михаел, който караше с вече износените по-твърди сликове. И Рубенс се опита да намери начин да изпревари бившия си съотборник.
В края на стартфиналната права, точно преди началото на зоната за спиране, Шумахер не запази позицията си в средата на пистата, където беше преди Рубенс да се изравни с него - а започна да мести своя болид вдясно, притискайки Барикело към стената на боксовете.
"Имаш право веднъж да смениш посоката си при спиране", така Шумахер оправда блокирането, което направи на Рубенс, както винаги е оправдавал тези свои действия. Но сега ситуацията е различна и точно това отново разгневи Барикело.
Страхът и гнева на бразилеца са разбираеми, все пак Шумахер го притискаше към бетонната стена, докато двама се движеха с 300 км/ч. Барикело до последно се надяваше, че съперникът му ще му остави достатъчно място, за да мине, както е задължен по правилник - и Михаел го направи, но от десните гуми на колата на Рубенс до стената имаше място колкото да вкарате цигарена хартия, не повече.
Шумахер, естествено, не видя нищо нередно в тази маневра, нито демонстрира, че тя вече ни е позната от историята. За него това е твърда защита. Но неговата философия, както и тази на Барикело, коренно се различават една от друга.
По-рано през уикенда в Унгария Барикело обясни, че съчувства на приятеля си Фелипе Маса, който получи нареждане от бокса да пусне пред себе си съотборника си във Ferrari Фелипе Алонсо, за да може испанецът да спечели на "Хокенхайм". Тук съществува пряка връзка с опита на Рубенс в италианския тим отпреди няколко години.
"Съжалявам го, като виждам какви неприятни неща му се случват на Фелипе", заяви Барикело. "На никого не би трябвало да му се случва нещо подобно, а Фелие е мой приятел.
"Когато се състезаваш, искаш да победиш всички, включително и твоя съотборник. Лично аз не бих се чувствал добре, ако ми кажете: "Даваме ти това, то ще те направи по-бърз от другия и заради него ще спечелиш.
"Никога не съм правил подобно нещо, затова и предприех някои промени в живота си, затова и смених отбора, за който карах и продължих напред.
"Ако не спечелиш световната титла заради една точка, така да бъде. Имал си шанс, опитал си се.
"Но ако спечелиш титлата с една точка, защото някой те е пуснал да го изпревариш и да спечелиш вместо него? Какъв е смисълът? Така мисля аз.
"Ако трябва да съм лошият, за да спечеля световната титла, то тогава титлата не ме интересува. Така възпитавам децата си, както ме е възпитал баща ми и смятам, че е правилно."
Подходът и философията на Алонсо обаче са много по-близки до тези на Шумахер, отколкото до тезата на Рубенс.
Не толкова на пистата, където Алонсо се бори твърдо, но общо взето в рамките на правилата и с уважение към съперника. При него интересно е постоянното желание да бъде във фокуса на вниманието, да е човекът, около когото е построено всичко - защото той е най-добрият шанс на тима.
Испанецът се радваше на такова отношение в Renault и това му донесе две световни титли. Но не го получи в McLaren - и разривът с тима беше просто гигантски. Сега обаче това отношение е налице във Ferrari.
Сега обаче начело на Скудерията се намират по-млади ръководители, в сравнение с времето на Михаел и Рубенс, така че на моменти се усеща, че Алонсо трябва да бъде правилно насочван, при това не толкова активно, колкото се налагаше при предшественика му Кими Райконен - а, Маса явно отпада от сериозните сметки.
Това означава, че във Ferrari вече разполагат с пилота, върху когото може да се съсредоточи целия тим, с него ще се преследва световната титла. В същото време в Red Bull и McLaren продължават да позволяват на пилотите си свободно да се борят за същата световна титла.
Това е битка, която разделя света на Формула 1 на две. Ако в края на сезона Алонсо си тръгне от Абу Даби със световната тила - при това с аванс, по-малък от точките, които му подари Маса - тогава тезата на един от двата лагера ще е безсмислена.
