Големият вратар на Барселона от близкото минало Виктор Валдес написа емоционално отворено писмо към своя колега и бивш съотборник в националния отбор на Испания Икер Касияс.
Миналата седмица 37-годишният Касияс получи инфаркт на тренировка и претърпя сърдечна операция, а макар лекарите да предвиждат пълно възстановяване, все още не е ясно дали той ще може да продължи състезателната си кариера.
Днес Касияс беше изписан след пет дни в болницата и благодари на докторите и на всички, които са го подкрепили в тежкия момент. "Искам да благодаря за хилядите изрази на подкрепа към мен. Ще трябва да изчакам няколко седмици или няколко месеца. Не зная какво ще бъде бъдещето, но най-важното беше да бъда тук и да мога да говоря спокойно", заяви Икер.
Виктор Валдес, който беше резерва на Касияс в най-силните години на испанския национален тим, го призовава да спре с футбола в името на здравето си.
Ето и пълното обръщение, което Валдес публикува в Instagram:
Скъпи Икер, скъпи приятелю,
В този футболен свят някои избират да бъдат вратари, а други се научават да бъдат такива с всичките дефекти и предимства на този пост.
Ти си и винаги ще бъдеш един от тези, родени с ръкавица на всяка от двете ръце. Идолът с тези вродени качества, към които всички останали се стремим. Идол, в когото по-малко способните се прицелват, мечтаeйки един ден да вдигнат трофея, който те направи най-добрият - нашият световен шампион с номер 1 на гърба.
Ти си и винаги ще бъдеш силата и мотивацията на това, което всеки един вратар мечтае да бъде. Ти си някой, който е способен да лети по-високо и по-дълго от всички други заедно, превръщайки немислимото във възможно. Изпълняваш по перфектен начин онова, за което всички се надяваме при всяко наше движение в близост до мрежата ни - онова великолепно спасяване. Спасявания, които само ти владееше на терени, предназначени само за избраници или за тези, които "магическата пръчица" е докоснала.
Мой приятелю, няма начин да не се разчувствам, пишейки тези редове и спомняйки си за преживяното. Възхищавам се с определена носталгия на тези велики битки, в които, разбира се, имайки те пред мен ценях всичко още повече, без ти да го знаеш, заради всичко, което ми даваше във всяка наша тренировка заедно. Цялата страна по улиците викаше за теб.
Скъпи Икер, скъпи приятелю, като вратари, каквито сме, приемаме без страх и със смелостта, с която се идентифицираме, тази опасност, която животът е решил да донесе в близост до нашето наказателно поле. В случая това е нещо повече от едно просто спасяване. Сърцето ти, което продължава да бие заради тези, които мечтаят да достигнат това, което ти беше, те иска за себе си. Аз, като твой приятел и враг от отминали времена, те окуражавам отново да бъдеш този бял лъв, но този път край страничната линия.
Твоят завет те определя, а той вече е исторически.
Завинаги в моите мисли, от вратар към вратар.
Двойното.
В.В.
