Едва на 23 години той е идолът на канадците в хокея. Сидни Патрик донесе олимпийската титла на „кленовите листа", след като вкара победния гол във финала на турнира срещу САЩ. В същото време нападателят на Питсбърг Пeнгуинс си остава едно обикновено момче, което знае как да се справя със славата. Нищо, че вече го сравняват с кумирите му Марио Лемьо и Уейн Грецки. Основното и най-важното му качество обаче е, че не обича да губи. Дори когато играе с вратаря Марк-Андре Фльори на компютърна игра по време на поредния полет към мач от НХЛ.
Сидни нахлу в Лигата през 2005 г., когато бе избран под №1 в драфта от Питсбърг. Още преди първия си мач в НХЛ той е звезда, след като с тима на Румоиски Океаник печели юношески шампион на провинция Квебек. В дебютния си сезон Кросби записва 39 гола и 63 асистенции, а във втория подобрява постижението - 36 попадения и 84 голови паса. Отличията му не закъсняват. Става МVP през 2008 въпреки че на финала тимът му пада от Детройт Ред Уингс. Година по-късно „пингвините" са шампиони, а Сидни записва 51 гола и 58 ассистенции. Като добавим към това и олимпийската титла от тази година, нещата се нареждат блестящо.
Сега Кросби е символ на клуба от Питсбърг, но феновете ги втресе, след като разбраха, че като малък е бил голям фен на Монреал Канадиънс, където е играл баща му Трой. Стаята на момчето е облепена с плакати на легендите Ги Лефер и „Рокет" Ришар, а и до ден-днешен Сидни може да се похвали с перфектно владеене на френски език.
Запалянковците обаче го боготворят и са готови да му простят подобни „прегрешения". Единственото, което ги претеснява е дали Сидни няма да направи това, което стори ЛеБрон Джеймс в НБА - а именно да напусне отбора. Договорът на Кросби изтича след 2 години и отсега повечето отбори от Лигата проучват при каква възможнот може да го вземат.
„Всичко се променя толкова бързо - признава самият хокеист. - Вярно е, че като дете метчаех един ден да играя за Монреал, но след като облякох екипа на Питсбърг това чувство бързо отмина. Да си призна, не мисля, че ще сменя отбора. Всичко тук много ми харесва и планирам да остана до края на кариерата си".
Ако го стори, Сидни ще се нареди до идола си Марио Лемьо. Именно легендарният хокеист е духовният баща на Кросби. Когато момчето започва кариерата си в НХЛ, той се настанява в дома на Лемьо, който и до ден-днешен го наставлява.
„Да си призна, дори не знаех как да си събера багажа, когато тръгвахме за мач. Дори не можех да си облека състезателния пуловер като хората. Марио обаче ми помогна много, най-вече с това, че винаги запазваше спокойствие. Каквото и да се случи, той не показваше реакциите си. Опитах се именно това да науча от него, защото това е единственият начин да се справя с напрежението", разкрива Сидни.
За да се справи с напрежението с напрежението, хокеистът използва и друг подход. Освен капитан на тима, той е и лидер при всяка шега със съотборник или треньор, която спретват „пингвините". Един от последните, изпатили си от това, е треньорът по физическа подготовка на Питсбърг Майк Кадар. Кросби заедно с най-големите шегаджии в отбора Паскал Дюпои, Джей Макки и Макс Талбо, който обикновено измисля всички дивотии, решават да „накажат" специалиста за тежките тренировки, на които подлага играчите. Кросби се наема с най-важната част - да забаламоса Кадар след тренировка, като едновременно с това отмъкне ключовете от колата му. Оправдавайки се, че отива до тоалетната Сидни предава ключовете на тримата, които пълнят машината догоре с пяна от пожарогасител. Цялото изпълнение е заснета с видеокамера.
Няколко дни по-късно „пострада" и крилото Райън Уитни. „Пингвините" гостуват и отсядат в хотел, както обикновено. Шегаджиите, начело със Сидни, събират всички будилници и ги скриват в стаята на Уитни. Часовниците са нагласени да зазвънят точно в 3 часа сутринта, когато Райън спи най-сладко. Уитни изпада в шок, още повече, че така и не успява да открие един от будилниците, който е скрит в самия телевизор.
Като капитан на тима, носител на купа Стенли, обаче Сидни знае, че трябва да бъде за пример и непрекъснато да помага на своите съотборници. Преди мача с Нашвил Предатърс журналистите стават свидетели как Сид остава с тренировка, за да подава на защитника Крис Летанг, който обстрелва врата, пазена от Флери. Бранителят стреля близо 20 пъти, но така и не успява да отбележи. На няколко пъти Крис се опитва да сложи край на опитите си, но Кросби е непреклонен. Фльори пък видимо се забавлява, след като преди това е хванал бас със Сидни, че няма да допусне шайбата във вратата си. Цялото упражнение е доста изтощително, като Летанг е на път да припадне, но събира сили за един последен удар, с който успява да порази целта. Без да каже нищо, Сидни се прибира в съблекалнята.
Важността на подобно нещо се разбира след 2 дни, когато редовното време на мача с Нашвил завършва наравно. В продължението Сидни получава шайбата, но е блокиран и не може да стреля. Той обаче отлично знае какво да стори - подава на най-добрия си приятел Крис Летанг, който е безпощаден и носи победата на Питсбърг.
„Много е хубаво да си спомняш как си спечелил купа Стенли, но аз не искам да си остана само с този спомен - разсъждава Кросби. - Трудната работа започва едва, след като вземеш този трофей. Тогава трябва да докажаш, че неслучайно си на върха".
Суперзвезда и едно наистина добро момче. Тази комбинация рядко се среща сред играчите от световна класа, какъвто без съмнение е Сидни Кросби. Той е човек, осъзнал напълно мисията си - да бъде за пример и да помага на останалите. Въпреки това не бива да му давате ключовете от колата си...
