В очите на повечето от нас Ливърпул е нещо като световният футболен еталон на червеното. Спомене ли се "червените" в Европа, най-близката асоциация е с мърсисайдци, а едва след тях са всички останали.
Но Ливърпул не винаги е носил цвета, с който наложи господство в Англия и Европа. След създаването си през 1892 г. отборът се подвизава с екип, който силно наподобява този на Блекбърн сега.
Ливърпул излиза изцяло в червено точно преди 50 години - на 24-ти ноември 1964 г. срещу Андерлехт. Великата промяна е плод на въображението на емблематичния мениджър Бил Шенкли.
Той е убеден, че ликвидирането на белите чорапи с червен връх ще направи тима по-смущаващ за съперниците. И по всичко личи, че е бил прав.
Синьо-бялата премяна изкарва само четири години - до 1896 г. След това униформата на Ливърпул не търпо големи промени - червена фланелка, бели гащета и червени чорапи (спорадично сменяни от черни). Култувата Ливърбърд се появява от лявата страна на гърдите през 1955 г.
А през 1964 г. Шенкли взема решение да преобрази екипа завинаги.
"Обикновено играехме с бели гащета с червени ивици и с бели чорапи с червено накрая", спомня си възрастен фен на Ливърпул.
"Но тази нощ в края на ноември момчетата на Шенкли излязоха изцяло в червено и беше фантастично. Това имаше огромен психологически ефект. Прибрах се вкъщи късно и казах на жена си: "Нес, знаеш ли какво? Тази вечер излязохме на "Анфийлд" за първи път изцяло в червено. Отборът ни блестеше като огън."
"Мачът срещу Андерлехт беше знаменит. Носехме изцяло червен екип за първи път в историята си. Господи, играчите изглеждаха като гиганти. И играеха така. На терена Ливърпул беше отбор от гиганти..."
Връщайки се към този момент, иконата на Ливърпул Йън Джон пише в автобиографията си: "Шенкли беше убеден, че промяната ще донесе психологически ефект - червено за опасност, червено за мощ.
"Един ден влезе в съблекалнята и хвърли чифт червени гащета на Рони Йейтс. "Обувай ги да те видим", каза той. "За Бога, Рони, изглеждаш страхотно, ужасяващо добре. Изглеждаш висок поне два метра."
Това се случва на 24 ноември - ден преди реванша с Андерлехт от турнира за КЕШ.
"Ние току-що бяхме свършили тренировката и си тръгвах за вкъщи, когато Шенкс ме извика", спомня си Иейтс - капитан на тима по това време.
"Първоначалната ми реакция беше, че съм направил нещо нередно. Или пък, че ми вдигат заплатата. Както и да е - не беше нито едното от двете. "Искам да те видя изцяло в червено", каза той. Така че отидох в съблекалнята и се облякох."
"На следващата вечер всички момчета бяхме в червено и победихме Андерлехт с 3:0. Нататък е история, а Ливърпул продължава да играе отгоре до долу в червено и до днес", казва Рони.
Шест месеца след класиката над Андерлехт, мърсисайдци са под прожекторите на "Уембли" за финал с Лийдс за ФА къп и вдигат трофея.
Никой не знае със сигурност дали йоркшърци наистина са уплашени от своите опоненти, но титлите през следващите 25 години изглеждат като категорично доказателство, че решението на Шенкли е едно от мъдрите в историята на клуба.
