Днес се навършват 20 години от една от най-изумителните случки във футбола. На 23 ноември 1996 година Греъм Сунес, Саутхемптън и целият английски футбол стават жертва на страхотна измама.
По незнайно какъв начин играч на име Али Диа успява да убеди Сунес, тогава мениджър на „светците“, че е братовчед на носителя на „Златната топка“ Джордж Уеа и си спечелва едномесечен договор в клуба.
На днешната дата Саутхемптън се изправя в мач срещу Лийдс, а преди мача Сунес представя Диа като бивш играч на ПСЖ и голмайстор на Втора дивизия в Германия – думи на Диа, на които е повярвал, без дори да ги проверява.
Диа е на пейката, но Мат льо Тисие получава контузия и Сунес веднага посочва към №33 и вкарва никому неизвестния футболист на терена. Пет минути преди края обаче на всички на стадиона става ясно, че Али Диа не е никакъв футболист, камо ли братовчед на Уеа.
Диа е заменен, а по-късно измамникът изчезва от хотела си, без дори да си плати сметката за мини бара.
По повод 20-годишнината от тази случка, която впоследствие влиза и в английския футболен фолклор, сайтът The Sports Bible издири Али Диа и получи разрешение да надникне в дневника, който е водел по времето си в Саутхемптън.
„Петък, 22 ноември, 1996 г.
Денят преди мача. Още не съм сигурен как стигнах дотук, но след 24 часа мога да стана първият сенегалски национал с мач във Висшата лига. Патрик Виейра от Арсенал можеше да го направи, но не, той реши да представя онези ядящи сирене маймуни от Франция. Въпреки че и аз никога не съм играл за могъщите „лъвове“. Понякога сам си вярвам на лъжите. Мениджърът тук, Греъм Сунес, си мисли, че имам 13 мача. Което не е точно лъжа, защото никога не съм отговарял нито с „да“, нито с „не“ на въпросите му.
Само веднъж се срещнах с Греъм лице в лице, който прекарва по-голямата част от тази седмица далеч, за да следи играчи, което според е кодово название за почивка извън града или за изневяра. Както и да е, аз се придържам към плана си и цяла седмица се опитвам да оправдая прякора си. Казах на всички, че у дома ме наричат Африканския Гари Линекер, а вчера Кен Монку наистина ме нарече така, наивен глупак.
Общо взето, всичко, което правех цяла седмица, е да стоя близо до вратата. Егил Йостенстад ме наричаше „гладен за голове“, което предполагам, че в Норвегия означава Африканския Гари Линекер. По едно време трябваше да тренираме пасове, които не са ми силата, затова отидох за кафе и когато се върнах, бе време за двустранната игра. Никой не беше забелязал, че ме няма. Честно, тук всичко може да ти се размине.“
„Събота, 23 ноември, 2016 г., 8:54 сутринта
Разпускам си в стаята с Джим Магилтън, гледаме повторение на Top of the Pops (британско музикално предаване – б.а.) на чисто новия 12-инчов Hitachi Fastext. Това е живот. В момента на първо място са Prodigy с песента „Дишай“. Надявам се да я пуснат и в съблекалнята по-късно, защото е супер надъхваща. Направо вдигнах и хвърлих мини бара снощи, когато я чух.
На пода още се търкалят фъстъци, а Джим постоянно ме кара да си почистя, но се преструвам, че не разбирам добре английски. Както и да е, тръгвам за закуска и да се срещна с останалите момчета от отбора.“
„Събота, 23 ноември, 1996 г., 7:16 вечерта
Е, планът не проработи. 32 минути след началото на мача, Мат льо Тисие се контузи и аз влязох на неговото място. Малко след това получих топката отдясно в наказателното поле и я изстрелях право във вратаря. След това почти не пипнах топката. Изкараха ме в 85-ата минута, за да пуснат защитник. Не бих имал проблем с това решение, но губехме с 0:2 по това време.
След като излязох от съблекалнята, Греъм ме видя отново. Каза, че това е най-ужасното представяне, което е гледал, след това на Майкъл Джексън на наградите Brit няколко месеца по-рано. „Ако братовчед ти, Джордж Уеа, мисли, че ти си добра покупка, бих искал да видя изражението на лицето на жена му на рождения й ден“, ми каза той.
И за да бъдат нещата още по-гадни – пиша това, седнал в заведение „Малкия готвач“ на път М27. Избягах от хотела и дори не си събрах фъстъците от пода. Не получих и бонуса си за това, че играх в мача, защото, явно, ако си криеш главата в пясъка като щраус, не се класираш за бонуса. Гаден дребен шрифт.
Въпреки всичко, съм доволен от себе си. Едва ли има много футболисти, които могат да осъществят, което направих аз. Освен онзи Франк Лампард – момче, което започва да пробива в Уест Хем. Този младеж няма да успее – абсолютен измамник.“
