Основан през 1908 г., Хъдърсфийлд Таун се оказва разкъсан между страданието и възторга в годините след Първата световна война. През 1919 г. клубът е толкова закъсал за пари, че надвисва опасност да бъде преместен в Лийдс. На помощ се притичват гражданите, всеки от които вади от джоба си огромната за онова време сума от една английска лира, и спасяват отбора си.
Времената на голямата слава настъпват в началото на 20-те години, когато за мениджър е нает Хърбърт Чапмън. Считан за бащата на схемата „дубъл ве – ем”, мистър Чапмън първо носи в трофейната витрина на клуба Купата на Англия, спечелена с 1:0 срещу Престън Норд Енд (1922). Две години по-късно Хъдърсфийлд става шампион по изключително драматичен начин – с равни точки с Кардиф Сити и голова разлика, с 0.024 по-добра (в онези години тя се изчислява, като броят на вкараните голове се дели на получените). Впоследствие печели първото място през 1925 и 1926 г. с Чапмън и наследилия го на поста Сесил Потър. Така Хъдърсфийл става първият английски отбор, вдигнал шампионската титла в три последователни сезона – нещо, което впоследствие ще бъде по силите само на Ливърпул, Арсенал и Манчестър Юнайтед. Този отбор никога повече няма да стане шампион в Англия, но и досега има на сметката си една титла повече от гранд като Тотнъм.
Клубният стадион „Лийдс Роуд“ е открит на 2 септември 1908 г. с мача между Хъдърсфийлд и Брадфорд Парк Авеню, когато 1000 смели фенове приветстват победата с 2:1. Две години по-късно съоръжението е ремонтирано с инвестиция от 6000 паунда и вече може да се похвали с 4000 седящи места. Впоследствие капацитетът се увеличава още няколко пъти, а големият фурор с трите поредни титли е съпътстван от нови разширения. Така мачът за Купата на Англия срещу Арсенал през февруари 1932 г. събира на трибуните на „Лийдс Роуд“ общо 67 037 зрители. Двубоят не минава без инциденти, след като 5000 души събарят една от вратите на стадиона, за да влязат вътре. Двама са прегазени в тълпата и умират, а над сто други са ранените. Само още 13 отбора са играли пред толкова или повече публика на собствените си стадиони в цялата история на английския футбол.
След Втората световна война Хъдърсфийлд изпада на два пъти от елита (1952, 1956). Във втория случай бордът на директорите решава да повери състава на Бил Шенкли. Шотландският мениджър дава път в състава на 16-годишния талант Денис Лоу, който впоследствие ще стане един от най-големите нападатели в лигата за онези времена. При Шенкли Хъдърсфийлд не успява да се завърне в първа дивизия. Но записва смайващи резултати като например загубата от Чарлтън с 6:7, след като води в резултата с 5:1 половин час преди края. „Един от най-големите мачове, които съм гледал“, заявява шотландеца. При него е и победата с 5:0 над Ливърпул, след която Шенкли отсича: „Техните шефове си тръгнаха като след погребение“.
Знаменитият мениджър остава в Хъдърсфийлд до края на 1959 г., след което се мести на „Анфийлд“ и полага основите на големия отбор на Ливърпул. Две години по-късно Денис Лоу е продаден срещу 55 000 паунда на Манчестър Сити, а с парите от трансфера е поставено осветлението на стадиона.
Прякорът на Хъдърсфийлд - „териерите“ - е въведен през сезон 1969/70. Произлиза от един от клубните талисмани, изобразен в синьо-бял екип. В дребното, но изключително смело ловджийско куче феновете виждат своя отбор, който трябва да играе също толкова ожесточено, колкото териерът преследва жертвите си. И наистина – с новото прозвище и под ръководството на мениджъра си Йън Грийвс, Хъдърсфийлд успява отново да влезе в елита, където играе в продължение на два сезона. Изпада през 1972 г., и ще трябва да чака цели 45 години, за да се завърне обратно при най-добрите в Англия.
Големият местен съперник на Хъдърсфийлд са съседите от Лийдс. Балансът засега е в полза на „териерите“. В междуградските разчиствания на сметки те имат 25 победи, срещу едва 19 за Лийдс и 17 равенства. Другото дерби в Западен Йоркшир е това с Брадфорд, често пъти надхвърлящо границите на допустимото. Така например на 1 февруари 1997 г. защитникът Кевин Грей чупи крака на нападателя на Брадфорд Гордън Уотсън на две места с ужасяващ шпагат. А Уотсън се явява най-скъпият играч в цялата история на клуба, току-що закупен за 575 000 паунда. Тежката травма го вади от игра за цели две години, през които са му извършени пет операции. По-късно Уотсън успява да осъди Грей за 900 000 паунда, което прави въпросната контузия „най-скъпата в цялата футболна и правна история“.
