Англия през лятото на 1966-а мислеше само на футболни обороти.
Световното първенство дойде за първи път в родината на играта, а отборът на Боби Муур, Боби Чарлтън, Джими Грийвс, Гордън Бенкс, Джеф Хърст и Роджър Хънт бе много силен.
С две думи - Англия искаше титла.
Начело на тима бе Алф Рамзи, който също щеше да получи своята титла - стана сър след триумфа.
И той избра за база Роухемптън, на север от Лондон.
Мястото не е далеч от "Уембли", където Рамзи знаеше, че ще са големите битки на Англия, а и бе достатъчно спокойно за работа.
Същевременно играчите отседнаха в хотел в Северен Лондон, но не съвсем близо до базата за тренировки.
И така всеки ден пътуваха по 55 минути в едната посока, за да работят на игрището.
Тоест - всеки от дните за работа...
Защото в. "Гардиън" разкрива, че Рамзи е дал доста свободен режим на звездите си.
Те са имали цели дни без футбол, в които са оставяни да играят голф или крикет, да се прибират у дома при семействата, да разпускат с карти и бира край басейна в хотела...
Нещата напомнят на българския подход от САЩ 94, както всъщност и на повечето успешни модели на голямо първенство.
Ако опиташ да затвориш в желязните обръчи на дисциплината и казармените условия един отбор в рамките на месец, нищо чудно ефектът да е негативен.
Та Англия се е забавлява доста, освен, че е тренирала здраво.
Рамзи организирал разбори във фоайето на хотела, където рисувал схемите на съперниците и сочил най-опасните им играчи.
Легендата твърди, че всеки от тях започвал с думите: "Ние сме Англия и това е нашата територия, затова сме длъжни да победим. А сега да си поговорим за ..." Уругвай - например.
Явно методите на сър Алф са дали резултат.
Ето и галерия с непубликувани досега фотоси - отново на "Гардиън", които илюстрират детайли от подготовката на Англия за световната купа.
