„Червените дяволи“ платиха девет милиона евро за 20-годишния талант през август 2010-а. Бебе тъкмо бе преминал от Ещрела във Витория Гимараеш и без да изиграе нито мач в португалското първенство, бе привлечен на „Олд Трафорд“. А най-странното бе, че сър Алекс Фъргюсън дори не бе гледал нападателя в игра и се бе доверил напълно на съвета на помощника си Карлош Кейрош. Трансферът бе катастрофален както за клуба, така и за играча. Бебе изигра едва два мача във Висшата лига и след няколко периода под наем през 2014 г. бе продаден в Бенфика за три млн. евро. Интересен факт е, че негов агент тогава бе Жорже Мендеш, който е прибрал една трета от деветте млн. евро, които Юнайтед плати на Гимараеш за него.
Един от най-странните трансфери в историята на Висшата лига. Президентът на Ливърпул Джон Хенри бе обещал на Нюкасъл да плати за Керъл 15 млн. паунда по-малко от сумата, която Челси ще плати за Фернандо Торес. Оказа се, че „сините“ извадиха рекордните за Англия тогава 50 млн. за испанеца и Ливърпул трябваше да плати 35 млн. за Керъл. А най-странното е, че самият Керъл не е искал да напуска „Сейнт Джеймсис Парк“. „Не бях готов да напускам. Бях шокиран. Нюкасъл беше моят отбор. Аз бях на 22. Не успях да свикна в Ливърпул“, споделя по-късно нападателят. Впоследствие, добави и че е трябвало да търси в Google бъдещите си съотборници в Ливърпул по време на полета към Мърсисайд. Трансферът на Керъл се превърна в пълен провал и англичанинът се разписа едва шест пъти във Висшата лига в рамките на три години.
През ноември 1996-а мениджърът на Саутхемптън Греъм Сунес получил обаждане от човек, представящ се за носителят на „Златната топка“ Джордж Уеа. Гласът в слушалката предложил неизвестния нападател Али Диа, представяйки го за свой братовчед. Сунес се хванал на въдицата и му предложил едномесечен договор. Диа трябвало да бъде пробван в мач на резервите срещу Арсенал, но двубоят бил отменен заради наводнен терен. Така Диа бе хвърлен надълбоко и бе пуснат като резерва срещу Лийдс на 23 ноември. „Бягаше по терена като Бамби на лед. Беше унизително“, спомня си Мат Льо Тисие. Диа беше освободен само 14 дни след подписването на договора, а след това стана ясно, че един от приятелите му се е престорил на Уеа по телефона.
Никой не можеше да повярва, когато Реал обяви привличането на Фобер от Уест Хем под наем в последните часове на зимния трансферен прозорец през 2009 г. Крилото изигра едва 57 мин с белия екип в общо два мача, но може да се похвали, че и двата двубоя завършиха с победа. Дори бе хванат от камерите да дреме на резервната скамейка по време на мач срещу Виляреал. „Не бях заспал на пейката. Предпочитам легла“, обясни по-късно Фобер. Разбираемо, Реал не се възползва от клаузата си за откупуване след края на сезона и го върна в Лондон.
През лятото на 2006 г. Карлос Тевес и Хавиер Машчерано бяха сред най-желаните футболисти, след като бяха помогнали на Коринтианс да спечели трофея в бразилската Серия „А“. Барселона, Реал Мадрид и Ювентус се бореха за тях, но те акостираха в борещия се за оцеляването си във Висшата лига Уест Хем. Мистерията бе разкрита, след като „чуковете“ бяха глобени с 5,5 милиона паунда за купуването на футболисти, собственост на трети лица – нещо забранено от Висшата лига. Все пак, и двамата получиха разрешение да продължат да играят, а в последния ден от сезона Тевес вкара гола, който спаси лондончани от изпадане. В крайна сметка, и двамата напуснаха „Ъптън Парк“ през лятото. Тевес отиде в Манчестър Юнайтед, а Машчерано се присъедини към Ливърпул.
Едно от най-сензационните завръщания от пенсия. През 2004-та, когато бе на 50, Сократес реши да се върне на терена и да заиграе за... аматьорския английски Гарфорт Таун. Собственикът Саймън Клифърд имал силни връзки в Бразилия и по някакъв начин успял да убеди капитана на световните шампиони от 1982 г. да пристигне в отбора. „Звъннах няколко телефона и Сократес каза, че е заинтересован. Той е доста принципен човек и не се интересува от пари, което е супер, защото няма да му плащаме“, казва тогава Клифърд. В края на краищата, Сократес изиграва едва 12 минути за Гарфорд, влизайки като резерва, и признава, че заради пушенето и студеното йоркширско време няма как да остане в тима.
И досега никой няма отговор кой е решил, че трансферът на Уудгейт в Реал е добра идея. Нападателят често се контузваше и дори беше с травма, когато бе привлечен от Мадрид през 2004-та. Когато се възстанови, дойде време и за, може би, най-ужасният дебют в историята на футбола. „Помислих си: „Браво, завърна сега. Сега им покажи какво можеш“, споделя Уудгейт за мача срещу Атлетик Билбао. Но си вкара автогол и бе изгонен. Снизходително, „Бернабеу“ го изпрати на крака, но никой от феновете не съжаляваше, когато Уудгейт бе върнат в Англия през 2006-а след още само осем мача в Ла лига.
Един от най-лошите в историята на футбола, наистина. Подобно на Фубер и Уудгейт в Реал, не е ясно кой в Барселона е преценил, че това е добър трансфер. Името на Чигрински все още е познато само заради подобни класации. Барса плати 25 млн. евро на Шахтьор през лятото на 2010-а и след само един сезон и 14 мача централният защитник бе върнат в Донецк за 10 млн. по-малко.
