Венгер е принуден да търпи критики за какво ли не, но победата над Лестър дойде след блестящи негови решения. Французинът рискува и това му донесе успех. Венгер извади дефанзивен калф в лицето на Франсис Коклен и пусна Тио Уолкът, който изравни за 1:1. А след това пусна Уелбек за сметка на Окслейд-Чембърлейн, а Йозил заигра по-навътре в полето на гостите.
До началото на второто полувреме гостите бяха напълно равностойни, а понякога дори налагаха надмощието си над Арсенал. Но изгонването на Симпсън промени мача. Морган, Хут и Канте бяха страхотни в дефанзивен план и с малко повече късмет, мачът щеше да е поне "хикс".
Уелбек се появи малко изненадващо в групата, а още по-изненадващо бе включването му в игра в 83-та минута. Националът обаче показа много желание и ще е от важно значение за шампионските амбиции на Арсенал, както и за селекционера на националния отбор Рой Ходжсън, който бистри стратегии за европейското първенство.
"Знае къде ще отиде топката, как ще се придвижи противникът и разбира всичко пръв. Взехме го от Каен, защото бе №1 по спечелени топки от всички топ 5 първенства. Тази година е същото", заяви Раниери в навечерието на мача. А Канте за пореден път потвърди всяка от думите на мениджъра си. Изгонването на Симпсън повлия и на неговата роля на терена, но дори и в намален състав, той блестеше за "лисиците".
Новината, че Габриел е контузен означаваше, че Мертезакер ще трябва да укротява бързия и енергичен Варди, а феновете не бяха ентусиазирани от тази перспектива. Но Пер четеше играта перфектно и не остави много възможности на голмайстора. Чеймбърс влезе на полувремето на мястото на Кошчелни и отлично подсигуряваше, когато ставаше напечено.
