Това ли е най-слабият Левски от 20 години?

„Сините" имат всички шансове да не се класират за Европа за пръв път от точно 20 години. Въпреки че вечният съперник ЦСКА им помогна за третото място, побеждавайки категорично с 5:1 конкурента им за него Локомотив (София), левскарите не намериха сили да бият седмия в класирането Черно море и едва изравниха за 1:1.

Ситуацията днес поразително напомня времето на промени и безпътица в клуба от 1990 г. Тогава сякаш нищо не бе на мястото си в Левски. Звездите от златното поколение на 80-те като Сираков, Михайлов, Искренов, Илиев, Николов, Гочев, Йорданов, Петров, Спасов, Велев - цял отбор, бяха потърсили късмета в по-богати чуждестранни клубове.

Отборът се състоеше от бледни юноши, неизвестни момчета от провинцията и няколко неосновни играчи от шампионския състав през 1987 г., които не се бяха продали в чужбина. На треньорския пост промени се извършваха непрекъснато, като през първенството 1989/90 по един полусезон начело бяха бившите футболисти на клуба Добромир Жечев и Павел Панов, а за 1990/91 бе привикан водачът на големия отбор от 80-те Васил Методиев.

В годината на преход от комунизъм към демокрация президент на дружеството стана легендарния нападател Васил Спасов-Валяка, но той не успя да се справи с хаоса. Единственото положително нещо от началото на 90-те бе връщането на името на клуба, който вече нямаше да носи наложеното с решение на Политбюро на ЦК на БКП име Витоша.

Въпреки поредното назначаване на Шпайдела на треньорския пост след требъла на ЦСКА в сезона, в който Левски остана четвърти и не се класира за европейски турнири, и той не можа да помогне много, като мястото в таблицата на края на първенството през 1991 г. беше още по-невзрачно - шесто след шампиона Етър, ЦСКА, Славия, Локомотив (София) и Ботев. Поне Купата на България бе спечелена с 2:1 на финала срещу Ботев и отборът все пак си осигури място в КНК.

Ако гледаме положително, неучастието в международните надпревари може би е спестило още един международен срам в годината след Антверпен и две преди Люцерн.

Най-големият паралел с настоящото първенство, освен че Левски не се бори за титлата, което рядко му се случва, е безпаричието. Тогава грижата на държавата вече я нямаше, а България изживяваше тежка криза, наследство от комунизма. В момента собственикът на клуба (нещо все още нечувано по онова време) Тодор Батков няма пари заради глобалната финансова криза.

Друга аналогия е, че тогава звездите си бяха заминали, а сега положението още по-зле - героите от близкото минало са в игра, но на възраст, в която не приличат на себе си и само дърпат отбора надолу.

На вратата преди двайсет години се редуваха неопитните и все още несигурни Здравко Здравков и Димитър Попов - поразително наподобяващи днешните вратари Божидар Митрев и Цветан Димитров, които играят при честите напоследък контузии на Георги Петков. (Дано тези двамата настигнат по класа предшествениците си)

В защита основна фигура е резервата от предишния състав Кирил Вангелов, редом с привлечения от Черноморец Златко Янков и младия Петър Хубчев. Абсолютен титуляр през 1989/90 е и някой си Богомил Савов от Миньор.

В халфовата линия и в атаката нещата не стоят по-добре - ключови играчи са 23-годишният Станимир Стоилов, голмайстор на „Б" група с отбора на Хасково, 20-годишните Даниел Боримиров от Бдин и Велко Йотов, Георги Донков и Георги Славчев - юноши на клуба. Редом до тях са и вече утвърдените и малко по-възрастни Петър Михтарски и Владко Шаламанов, своето място под слънцето търси и друг юноша - Илия Груев.

За половин сезон "изгрява звездата" и на високия таран Преслав Гетов, когото слуховете обявяват за... незаконен син на Георги Аспарухов. Приликата обаче си остава чисто физическа, защото на терена Гетов не показва нищо подобно на великия Гунди, а само буди смях. С изявите си поразително напомня на него последното попълнение в атаката на Левски Мирослав Антонов.

За разлика от Гетов, повечето от изброените футболисти обаче по-късно направиха име на едни от най-добрите играчи на България в края на миналия век - и като част от националния отбор, спечелил четвърто място в света, и от най-силния в новата история състав на Левски от средата на 90-те.

Така че, ако си позволим аналогия по исторически признак, може би положението не е толкова зле, колкото изглежда в момента, и поколението на Влади Гаджев, Ники Димитров, Мариян Огнянов, Лъчо Балтанов, Исмаил Иса и другите млади сини футболисти има своето бляскаво бъдеще.

Настоящето, обаче, е мрачно и Левски 2010 с право си оспорва с Левски 1990 титлата за най-слаб в новата история отбор на Левски.

Новините

Най-четените