Според някои единственият трофей, който е важен това лято за бразилския футбол е златният медал в олимпийския турнир. Изобщо не е така. Усилията са насочени към подсилване на местния шампионат, а звездите вече идват - Диего Форлан е в Интернасионал, а Кларънс Зеедорф в Ботафого.
Трансферите на двамата са голяма новина в Бразилия, въпреки че и двамата са в напреднала възраст, а посрещането им беше повече от радушно. Идването на Зеедорф - една от големите звезди на европейския футбол успя да развълнува като ученички дори и циничните бразилски репортери.
"Най-големият трансфер в историята на бразилския футбол!", общо взето така може да се обобщят заглавията в местните вестници след като трансферът стана факт. По-смелите дори прогнозираха, че с холандеца започва ново летоброене в бразилския футбол, сякаш той ще започне да променя играта. Някои анализатори предполагат, че след него в Бразилия ще започнат да идват повече европейски играчи, привлечени не само от хубавите гледки по плажа Копакабана.
Може би ентусиазмът е малко повече от необходимото. Трансферът на Зеедорф е голямо събитие за Ботафого, клубът, който редовно е в сянката на по-големите си съседи в Рио де Жанейро Фламенго и Флуминензе. Присъствието на такава звезда ще подсили интереса към местния шампионат и да, пристигането на звезда от ранга на Зеедорф легитимира Бразилия като сериозна дестинация за трансфер на големи европейски футболисти. Наистина ли?
Бразилските медии обичат да разказват историята на Зеедорф - който е роден в Суринам, а не в Ротердам, и е женен за бразилка. Кларънс вече има апартамент в Бразилия и говори свободно португалски. Това плюс напредналата му възраст (по стандартите на големия футбол) плюс добрите пари, които му предложи клуба, са причината за неговото идване в Бразилия. А не предизвикателството да се пробва срещу изгряващите местни звезди.
Почти същото важи и за Форлан, който ще рита само на неколкостотин километра от родния си град Монтевидео, а баща му Пабло е бил една от звездите на Сао Пауло през 70-те години.
Като извадим от сметката тези специфични и за двамата обстоятелства около трансферите им, то пак излиза, че Бразилия си остава футболна страна износител, която още не е започнала да купува таланти. И поне в обозримо бъдеще ще е така. Поне някои от най-добрите играчи ще ритат още известно време в Бразилия, но е рано да се купуват скъпи чужденци.
Бърза справка с възможните трансфери на младите бразилски звезди потвърждава тази теория. През ноември Неймар подписа нов договор, според който ще играе в Сантос до 2014, дори след края на световното първенство. До скоро бразилската икономика се развиваше много добре и бразилците се надяваха, че скоро ще могат съперничат и финансово на европейските грандове. Много клубове се опитваха (и успяваха) да задържат младите си таланти за още няколко сезона, а сериозно количество играчи започнаха да се връщат от Европа в Бразилия.
Сега обаче икономическият растеж се забави, местната валута отново отслабва, а европейските клубове отново търсят свежи бразилски попълнения. В медиите поредният трансфер на млад играч в чужбина вече не е новина, дори репортерите дори не ходят да изпращат на аерогарата поредния заминаващ талант. Така стана с една от звездите на Вашко да Гама Ромуло, който вече е играч на московския Спартак.
Така че оставането на Неймар в Бразилия е решение, зад което има причини, които са по-различни от тези в масовия случай. Неймар е любимото рекламно лице на много компании в Бразилия, което му носи много пари, отделно Сантос му плаща щедра заплата и той вече е част от историята на клуба. Защо да ходи другаде?
Като любопитен случай можем да разгледаме това, което става с Гансо. Доскоро Неймар и Гансо се спрягаха заедно за трансфер в Европа, двамата бяха определяни като бъдещото на бразилския футбол. Неймар вече е със статут на голяма звезда, а Гансо изостана - заради контузии, слабата му форма и проблеми в общуването. Раздялата със Сантос изглежда неизбежна, въпреки че много малко клубове биха могли да се позволят парите, на които го оценява клуба.
Не всичко е толкова мрачно. Бразилските клубове са по-богати от всякога, но управлението на парите често повдига интересни въпроси. Бразилските клубове предпочитат да харчат по-големите си приходи за заплати на звездите си, но не и да покриват дълговете си.
Но, прогресът е налице, а до 2014 развитието ще е във възходяща линия. Но истината е, че поне в следващите години Бразилия няма да разполага с шампионат, който да се конкурира с Испания или Англия. Рано е още.
