Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вече всички познават Оскар и Иско!

Какво ли още ще видим от това момче! Снимка: Goal.com
Какво ли още ще видим от това момче!
Или от това! Снимка: Getty Images
Или от това!
Лучо Гонсалес от Порто посвети своя гол във вратата на Динамо (Загреб) на починалия в същия ден негов баща Снимка: Goal.com
Лучо Гонсалес от Порто посвети своя гол във вратата на Динамо (Загреб) на починалия в същия ден негов баща

ПЕТ НЕЩА, КОИТО НАУЧИХМЕ ОТ ШАМПИОНСКАТА ЛИГА ТАЗИ СЕДМИЦА

Вече всички знаят кои са Оскар и Иско!

Има момент в кариерата на един млад играч, когато той дава знак света за себе си. Така във вторник вечерта на стадион "Ла Росаледа" Франсиско Роман Аларкон, наричан просто Иско, нареди името си сред елитните европейски футболисти, отбелязвайки два майсторски гола за победата на Малага с 3:0 над Зенит. Първият, дошъл след прехвърлящ удар, бе филигранен. Вторият - мощен като гръмотевица.

Без преувеличение, 20-годишният атакуващ халф е вероятно най-яркият талант, появявал се в Испания напоследък. Способен да играе, както в центъра, така и по фланга, Иско преминава противниковите играчи с лекота и подава безпогрешно - истинска бъдеща звезда!
На "Стамфорд Бридж" в сряда бразилецът Оскар оправда цялата еуфория около привличането му за 32 милиона евро в Челси от Интернасионал това лято. На 21 години той вече бе изградил репутацията си на топ играч в бразилското първенство, но Премиършип и Шампионската лига са нещо съвсем различно.

При първото му попадение във вратата на Ювентус определено имаше доза късмет, но второто вече бе като от друг свят, свидетелстващо не само за футболно майсторство, но и за липсата на нервност в мач с такъв голям залог.

Изглеждаше, че халфът вече има визията за този гол, още преди да получи топката от Ашли Коул пред наказателното поле. Той пое спокойно кълбото, финтира Андреа Пирло и стреля над главата на най-добрия вратар в света Джанлуиджи Буфон. Представете си какво предстои да видим от това момче!

Многото голове отдалеч тежат на съвестта на бранителите

Кеф си е да гледаш всички тези далечни шутове, влитащи в мрежите, нали? Само за един кръг от мачове вече имаме достатъчно претенденти за Гол на сезона! Иско, Марсело, Оскар, Артуро Видал, Александър Володко, Тони Кроос, Кристиан Тейо - всички те успешно бомбардираха вратарите от позиции извън наказателното поле и ни доставиха зрителска наслада.

Но равносметката е трагична от гледна точка на защитниците. Та това е Шампионската лига, най-силното клубно състезание, за Бога! Ако дадеш достатъчно време и пространство на противниковия играч, той ще стреля към вратата ти!

Хората, които трябваше да ги пазят или се движеха твърде бавно, или въобще не реагираха, а изходът на мачове като тези често се решава от един единствен миг. Срещите, в които се разписаха Марсело, Оскар, Видал, Кроос и Тейо завършиха или наравно, или с един гол разлика.

Така неумението да затвориш пътя на играча и топката в подстъпите на наказателното поле се оказва разликата между нула, една и три точки.

Много повече голове и мисъл за атака в сравнение с Евро 2012

В първия кръг от груповата фаза на Европейското първенство това лято едва три отбора отбелязаха повече от един гол - по-малко от 20% от участниците. Русия разби Чехия, Хърватия се възползва от превъзходството си над най-слабия тим в турнира Ейре и Андрий Шевченко заби два за Украйна срещу Швеция. Тази бледа статистика разкрива красноречиво внимателния и прагматичен подход на големи форуми на национални отбори.

В първи кръг от групите на Шампионската лига 15 тима се разписаха повече от два пъти - близо 50%! Да, водещите клубове в Европа също имат своите недостатъци, но докато националните търсят решение на своите проблеми в предотвратяването на голове, то те за наше удоволствие разчитат на това да вкарат повече от съперника.

Клишето за международните мачове ги определя като тактически битки, но истината е, че това твърдение е морално остаряло. На практика, поемането на рискове е нещо съвсем обичайно в Шампионската лига. Грешките в защита се случват, естествено, но треньори и футболисти вярват, че това може да бъде компенсирано с атакуване на противниковата врата.

Поздрав за татко

Часове преди мача с Динамо (Загреб), капитанът на Порто Лучо Гонсалес бе уведомен за смъртта на своя баща. Той получи разрешение да лети за Аржентина, където да отдаде почест на покойника. Вместо това обаче Лучо не само реши да води отбора си на стадион "Максимир", но и настоя вестта да не достига до неговите колеги.

Така повечето от футболистите на Порто научиха за това, чак когато Гонсалес откри резултата и отпразнува попадението, сочейки с пръсти към небето.

"Този гол отхвърли голяма тежест от мен. Сигурен бях, че ще се разпиша", каза плеймейкърът.

Лучо изигра своя мач номер 50 в Шампионската лига, който вероятно е бил най-тежкият от всички. Но той мина през това изпитание с мъжество, достойнство и класа.

"10-звезден играч...", каза за него треньорът му Витор Перейра.

Не давайте дузпите на защитниците!

За отбор, който прекарва повечето време от мача във и около противниковото наказателно поле, Борусия (Дортмунд) получава твърде малко дузпи. Впрочем, реализираната от Якуб Блашчиковски за победата с 5:1 над Хамбургер през януари бе единствената им през миналия сезон.

Всъщност, три от последните четири наказателни удара за отбора са изпълнени от централния защитник Матс Хумелс. Неговият опит от бялата точка срещу Аякс във вторник бе жалък. Колеблив удар последва колебливо засилване и шампионите на Германия бяха щастливи, че все пак Роберт Левандовски отбеляза единствения гол в мача няколко минути преди неговия край.

Въпросът е защо, по дяволите, при наличието на Блашчиковски, Левандовски, Ройс и Гьотце на терена, бранителят се ангажира да бие дузпата. Или Хумелс е твърде уверен в своите съмнителни способности за това, или офанзивните играчи нямат достатъчно самочувствие да се нагърбят с изпълнението.

Каквато и да е причината, треньорът Юрген Клоп трябва да определи друг, по-подходящ играч, който да се занимава с това. Защото то просто не е работа на Хумелс.

 

Най-четените