Марти (Майорка, 35 години)
Преди началото на сезона мнозина се съмняваха във възможностите на Майорка. В резултат на финансовата криза и дълговете си тимът се раздели с част от играчите си и изпитваше дори недостиг на футболисти на определени позиции. Една от тях - тази на опорния халф. Там наставникът Михаел Лаудруп разполагаше единствено с Хосе Марти. Да играеш цял сезон с 35 годишен ветеран на подобна ключова позиция определено си е рисковано, затова Майорка купи бразилеца Жоао Виктор. Той обаче е доста млад и „черната работа" продължава да се върши от опитния Марти, който пък се справя великолепно въпреки че играе почти без смяна. Той е истински пример за по-младите си съотборници.
Сесар Санчес (Валенсия, 39 години)
Вратари са особен тип играчи и много от тях потвърждават това с дългата кариера, която имат. Едвин ван дер Саар и Сесар Санчес са най-ярките представители на групата неостаряващи футболисти на поста, които и на 40 години успяват да показват класа. За вратаря на Валенсия може да се изрекат много похвали, но най-точният критерии за представянето му е фактът, че трудно някой може да се сети за сериозна грешка, която той да е допуснал в последните години.
Фредерик Кануте (Севиля, 33 години)
Фреди е много умен играч. Той е пример за това как висок и мощен нападател може да разполага с потресаваща техника и с нелош пас. При Грегорио Мансано Кануте играе повече в центъра на терена, като именно той е футболистът, който започва изграждането на атаката на своите. През този сезон той е повече отборен играч, но освен това бележи достатъчно често, което му позволява да измества от състава по-младите от него Негредо и Фабиано.
Давид Трезеге (Еркулес, 33 години)
Пристигането на французина в Испания бе една от главните сензации на летния трансферен прозорец. Преминаването му в скромния Еркулес обаче се оказа от полза за Трезеге. Той отново бележи редовно, както го правеше в Ювентус и играе ефективно в наказателното поле. За всеки нападател най-добрият показател са отбелязаните голове, а Трезеге има шест в девет мача. И то при условие, че е в съвсем нов отбор и съвсем ново първенство и се нуждае от време за адаптация.
Маркуш Сена (Виляреал, 34 години)
Натурализираният бразилец в последните години се представя в съвсем различна светлина. По-рано той бе познат като първокласен опорен халф, сега с наличието на съотборник като Бруно Сориано той се е съсредоточил в изграждането и конструирането на атаката на Виляреал. Ако и контузиите го подминаваха по-често тогава щеше да е най-важният играч на „жълтата подводница".
Серхио (Леванте, 34 години)
Когато Серхио смени Депортиво със скромния Леванте мнозина си помислиха, че той вече е решил да приключи с кариерата. Една от звездите на СуперДепор от 2000 г. обаче имаше различно виждане. Той бързо се превърна в лидер и на новия си тим, върщи огромен обел „черна работа", особено в защита, успява да помогне и на атаката като вече има два гола и няколко голови паса.
Педро Мунитис (Сантандер, 35 години)
Мунитис е удивителен играч. През 90-те години той бе лидер на своя тим, един от най-добрите на своя пост в Примера Дивисион. Сега ситуацията не е много по-различна. Той подава, бележи и с всичко, което прави на терена показва, че възрастта не е от значение.
Давид Албелда (Валенсия, 33 години)
Преди две години контузия попречи на Давид Албелда да бъде част от състава на Испания, спечелил европейската титла. Въпреки че днес е обект по-често на шеги, а критиките не спират да се изсипват отгоре му, Давид все още е много важен за отбора си като опорен полузащитник с огромен опит. Умее да чете играта и да разрушава атаките на съперника най-вече благодарение на страхотния си игрови интелект.
Раул Тамудо (Реал Сосиедад, 33 години)
Трябва да се отдаде дължимото на легендата на Еспаньол. След всички контузии и скандали, които съпътстваха края на кариерата му в родния клуб, той успя да се събере и да покаже отлично ниво в малкото срещи, които изигра преди да получи нова контузия.
Иржи Ярошик (Сарагоса, 33 години)
Да се хвали играч на последния в класирането е доста трудно. Вината на Ярошик за това представяне на Сарагоса е минимална. Понякога не му стига сила, понякога скорост, но себераздаването му е достатъчно да компенсира това. А и чете играта, разрушава атаките на съперника още в зародиш. Може би ако той не бе в състава на Сарагоса резултатите на тима щяха да са още по-плачевни.
Хави Вента (Леванте, 34 години)
Без много шум отстъпи мястото си във Виляреал на по-младия Анхел и премина в Леванте където получи пълно доверие от старши треньора, постоянно място в стартовия състав и вече се отплаща за всичко това. Играе по целия терен, включва се в атака, допуска минимален брой грешки в своята зона. Истинска находка за Леванте и лидер на тима.
