Два треньорски трансфера в последните седмици приковаха вниманието на футболна Европа. Бившата звезда на Барселона - Хосе Мари Бакеро започна впечатляващо начело на Лех (Познан) с победа с 3:1 над Манчестър Сити. Това е първото сериозно предизвикателство за екс халфа на каталунците, който досега имаше много бегли изяви като наставник, но ето че му бе гласувано доверие да поеме шампиона на Полша, състезаващ се в Лига Европа.
Бившият му съотборник в Барселона - Алберт Ферер, пък бе назначен за треньор на холандския първодивизионен Витес, въпреки че няма нито една минута опит в бъдещата си професия. И двамата предприемат сериозни предизвикателства на високо ниво, разчитайки на успешната си състезателна кариера и без усъвършенстване като асистент треньори или работа в по-нискоразредни тимове.
Историята е подтвърдила, че великите играчи рядко блестят в ролята на наставници, както и че по-скоро провалили се футболисти често стават гениални тактици.
Стартирането на треньорската кариера нависоко обаче не винаги предопределя развитието й в последствие. Франк Рийкард започна като национален селекционер на Холандия, не постигна успех на „домашното" европейско първенство през 2000 г., после под неговото ръководство Спарта (Ротердам) изпадна от елита, но въпреки това Барселона го нае и му даде шанс да разкрие потенциала си.
Още по-прославеният му на терена сънародник Марко ван Бастен също стартира мениджърската си кариера като селекционер на Холандия, но нито на тази позиция нито в едногодишния си престой начело на Аякс убеди феновете, че има бъдеще в тази професия.
Идентична е съдбата на немската легенда Юрген Клинсман. Той е още един пример за летящ старт в бранша с назначаване за национален треньор на Маншафта и един сезон като наставник на Байерн (Мюнхен).
Въпреки че Клинсман беше далеч по-успешен от Ван Бастен на международно и клубно ниво, не се задържа и не пожела да се бори за признание в Европа. Вместо това сега е консултант в Торонто.
Да не стигаме далеч, тъй като самият Христо Стоичков започна треньорската си кариера начело на българския национален отбор. След три години, които биха могли да бъдат наречени всякак, но не и успешни, акостира във втора испанска дивизия и в шампионата на ЮАР, където ще бъде запомнен най-вече с уникалните интервюта на култов английски език.
Защо прославените футболисти получават автоматично шанс да започнат като треньори от най-високо ниво? Защо Алберт Ферер е считан за готов да се справи с първодивизионен отбор в криза? Фактът че е защитавал цветовете на Барселона и Челси му спестява няколко чирашки години като асистент на по-видно име в бранша, а очакванията към него са като към опитен специалист въпреки абсолютния му дебют.
Това е често срещан казус като самите бивши футболисти не осъзнават, че като са командвали успешно в халфовата линия, например, или са били тартори на отбора, това не ги прави бъдещи лидери като наставници.
Както продавачът на банани, който има търговски нюх и бързо убеждава клиентите си в качеството на стоката си, едва ли ще стане успешен мениджър на супермаркет, така и най-изявеният играч на отбора не гарантира, че има тактическите и психологически качества да отнесе лидерството си на по-високо ниво.
Този подход на назначаване на треньори не прави услуга на никого, тъй като знаем че нито любовта на феновете, нито уважението на футболистите към определена личност могат да компенсират логичната нужда от време за навлизане в професията, защото макар и материята да им е до болка позната, предметът е съвсем нов за тях.
По същата причина ме изумява и медийното въодушевление в България, че Лотар Матеус пое националния ни отбор. Германецът е поредното доказателство, че статутът на легенда като играч не го прави готов треньор, а нашата селекция твърде вероятно ще бъде една от спирките в кариерата му преди да стане достатъчно уважавано име в бранша на мениджърите.
