Гилермо Вилас
1977, 46 мача
Това е абсолютният лидер в двубоите без загуба. През 1977 г. той спечели последователно седем турнира, включително „Ролан Гарос" и Откритото първенство на САЩ. Победната му серия приключи през есента във финала на турнира във френския град Екс-Ан-Прованс когато отстъпи на Илие Настасе. След загуба в първите два сета Вилас просто се отказа от битката като протест срещу факта, че съперникът му използва ракета с двойно наплитане. След това Вилас спечели последователно още 28 мача - пет турнира и записа рекорд по спечелени титли в един сезон. Въпреки това не успя да стане №1 в света, а най-доброто му постижение в ранглистата е второ място.
Иван Лендъл
1981/82, 44 мача
От октомври 1081 до февруари 1982 г. Лендъл си остана непобеден. В резултат на 44-те му победи той спечели осем титли. Тенисистът, който сложи край на серията му бе Яник Ноа, спечелил на финала турнира на твърда настилка в Калифорния. Въпреки че по-голямата част от тази успешна серия бе записана през 1981 г., именно през следващия сезон - 1982- Лендъл спечели най-много титли в кариерата си - 15, в това число и финалния турнир. След осем загуби през същата година той приключи годината като №3 в света, пропускайки пред себе си Джон Макенроу и Джими Конърс.
Бьорн Борг
1977, 26 мача
1977, 29 мача
1978, 43 мача
1979, 29 мача
1979/80, 38 мача
Борг и истински рекордьор по отношение на броя на сериите без загуба - цели пет. Всичко започва през 1977 г. когато от февруари до октомври Айс-Борг губи само един мач - отказва се в четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ при 1:1 сета. До този момент шведът е спечелил последователно 26 срещи, включително „Уимбълдън". След Откритото първенство на САщ печели подред 29 мача. Серията е спряна от Джими Конърс във финала на финалния за сезона турнир. И макар че Борг го превъзхожда по отношение на спечелените и загубени двубои през годината, именно Конърс приключва сезона като №1. През следващия сезон шведът подобрява постижението си и записва 43 мача без загуба. По време на тази серия Борг печели „Ролан Гарос", „Уимбълдън", четири по-малки турнира и стига до финала на Откритото първенство на САЩ. И отново не завършва като №1, отстъпвайки на Джими Конърс. През 1979 г. Борг записва нови две безгрешни серии. В първата от 29 мача той печели „Ролан Гарос", „Уимбълдън", още два турнира и стига до четвъртфинал на Откритото първенство на САЩ. След поражението в Америка шведът отново побеждава всичките си съперници, печели и финалния за сезона турнир и приключва като №1. Серията продължава и през следващата година, стигайки до 38 мача без поражение.
Джон Макенроу
1984, 42 мача
Това е най-добрият сезон в кариерата на Макенроу. През 1984 г. той печели 13 турнира, включително „Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ и завършва сезона като №1 в света. По това време финалният турнир за предходната година се играе през януари следващата и именно от там започва победният път на Макенроу. През този впечатляващ сезон той печели общо 82 мача, а губи само три. Този му рекорд остава неподобрен и до сега. През 2005 г. близо до постижението му бе Роджър Федерер, но швейцарецът загуби финалния мач от финалния турнир от Давид Налбандиан и приключи годината с 81 победи и 4 поражения, вместо с 82 успеха и 3 загуби.
Роджър Федерер
2004/05, 26 мача
2005, 35 мача
2006/07 41 мача
На три пъти в кариерата си швейцарецът е печелил повече от 25 мача наведнъж. Всичките три серии са в „златния век" на Роджър - годините между 2004 и 2007 г., когато той губеше твърде, твърде рядко. Първата серия започна на Откритото първенство на САЩ през 2004 г. Това бе и първият трофей на Федерер на този турнир. По време на тези серия Федерер печели и финалния турнир за сезона. Серията приключва в Мелбърн след епичен полуфинал срещу Марат Сафин.
Месеци след това - със старта на турнирите на трева Федерер записва нова безпогрешна серия - от турнира в Хале през „Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ до финала на финалния турнир за сезона в Шанхай. Там го побеждава Давид Налбандиян.
Личният рекорд на Роджър обаче идва година по-късно. В края на 2006 и началото на 2007 г. той печели последователно 41 мача, седем турнира и два двубоя с екипа на Швейцария. Серията приключва срещу Гилермо Каняс в Калифорния.
Томас Мустер
1995, 35 мача
Звездния част на специалиста на червени кортове настъпва на 11-та година от кариерата му при професионалистите. В първите си 10 години той печели общо 23 титли, а през 1995 само за един сезон той прибира 12 купи, включително трофея от „Ролан Гарос" и такъв от турнир на друга настилка. От април до края на юни 1995 г. Мустер побеждава в 35 срещи, губейки единствено от Алекс Кореча.
Рафаел Надал
2006, 26 мача
2008, 32 мача
Ако не бе Фелисиано Лопес през миналия сезон настоящият №1 щеше да запише и трета дълга победна серия. Лопес обаче го би в Куинс и раздели серията на две: 24 поредни победи от турнирите на червено до четвъртфинала в Куинс и от Уимбълдън до полуфинала в Торонто.
През 2006 г. по време на сезона на червени кортове Надал бе неуязвим. Тогава за първи път в кариерата си той защити титлите си от Монте Карло, Барселона, Рим и Ролан Гарос, а в три от четирите финала би Роджър Федерер. След Париж Рафа спечели още два мача - на турнира в Куинс, но на четвъртфинала срещу Хюит се отказа заради контузия в рамото. През 2008 г. пък победната серия на Надал започна в Хамбург, мина през четвъртия „Ролан Гарос", първия успех в Куинс, на „Уимбълдън" и на Мастърс турнира в Канада. Спря го Новак Джокович в Синсинати.
Род Лейвър
1969, 31 мача
Първият в Откритата ера, който успява да спечели и четирите турнира от Големия шлем в една година, побеждава на още 14 турнира и за шести път в кариерата си завършва сезона като №1 в света. През 1969 г. Лейвър печели общо 106 мача, губи само 16, а серията му от поредни победи е 31 двубоя.
Пийт Сампрас
1994, 29 мача
1994 г. е една от най-добрите в кариерата на Сампрас. В края на предишния сезон той за първи път става №1 в света и това продължава още пет години. Именно през 1994 г. обаче Пийт записва най-дългата си серия без загуба - 29 срещи. Тя започва в Индиън Уелс, минава през Маями, Осака, Токио, Рим и приключва на отборното първенство в Дюселдорф.
Андре Агаси
1995, 26 мача
През тази година Агаси печели първата от осемте си титли от Големия шлем. Това се случва при първото му участие на Откритото първенство на Австралия. Победната му серия обаче започва няколко месеца по-късно, по време на летния сезона на твърди кортове. Последователно Агаси печели титлите във Вашингтон, Монреал, Синсинати, Ню Хейвън и стига до финала на Откритото първенство на САЩ. Там серията приключва с победа на Сампрас.
Новак Джокович
2010/11, 43 мача
Когато през този сезон се заговори сериозно за серията на Джокович бе трудно да се предположи колко ще продължи тя. Преди тези двубои Ноле никога не бе печелил повече от две титли подред, а сега би всички големи, при това не веднъж. Към върха го изстреля родния Белград, където през декември миналата година Ноле триумфира в Купа Дейвис. Окрилен от успеха той започна с летящ старт през новата година, спечели откритото първенство на Австралия, би в Дубай, Индиън Уелс, Маями, Белград, Рим, Мадрид. В Париж Новак пристигна дори като фаворит за първото място в света. Всяко нещо си има край обаче и серията на Джокович приключи именно тук при това с драматичен и оспорван двубой срещу един от най-големите в историята: Роджър Федерер.
