Тежка е съдбата да си дерби мач у нас. Вместо атаки и хъс за голове и победа, страх и грубости владеят терена. "Литекс" вкара три на "Левски" в неделя, но статистиките бързо избиват от главите ни мисълта за атрактивен мач.
За целия мач двата съперника са уцелили само пет пъти вратите, три от ударите станаха голове-красавци. Но ако графата с точни шутове е доста постна, тази с картоните е цветна и пълна - 13 жълти и 2 червени.
Наесен двата отбора направиха рядко изключение от дербитата на страха, белязали българския футбол напоследък. Тогава с 2:2 на "Герена" отбелязахме най-резултатния сблъсък от такъв калибър у нас след същия резултат между ЦСКА и "Левски" през далечната 2004 година. Заряд голям, писане много, закани люти, единоборства зловещи, но... голове няма.
Първо - у нас дербита в класическия смисъл на думата си остават "Левски" - ЦСКА и "Ботев" - "Локомотив" (Пд). Те изпълняват изискванията за база от фенове, атмосфера, антагонизъм, граничещ с омраза, зрелища поне по трибуните... В софийската класика обаче напоследък последното липсва на терена.
Да, историята нарежда в графата с дербитата и "Славия" - "Локо" (Сф), и "Спартак" - "Черно море", че и сблъсъците на двата по-малки столични отбора срещу грандовете. Но нито вехтото обществено внимание, нито полупразните трибуни оправдават присъствието им там. Мачовете на "Литекс" с "Левски" и ЦСКА са ключови за развитието на първенствата в последните 13 години, но за дерби трябва много повече. Все пак отборът от Ловеч е твърде отскоро на картата на родния футбол, а дерби се гради и оформя с десетилетия.
Та за страха. За да не излезеш в такъв мач с мисълта да смачкаш съперника, явно си несигурен в собствената си класа. А у нас отборите са на едно ниво не защото са еднакво силни, а защото са равно слаби. Затормозен от усещането, че не си достатъчно добър да надиграеш съперника, един отбор тръгва да бави, да играе на сигурно и да залага на физически сблъсъци. И когато съдия като Стефан Спасов не толерира последното се стига до 13 жълти и 2 червени картона. Апропо - наесен в зрелищното иначе дерби пак между "Литекс" и "Левски" головете пак останаха в сянка на тримата изгонени играчи, 9-те жълти картона и скандалите със съдийски отсъждания.
В неделя "Литекс" игра с увереност на отбор, осъзнаващ, че е по-силен от съперника. "Левски" се колебаеше на терена - типично за отбор, разбиращ, че може да спечели само с много късмет. Двубоят удивително напомни есенния мач "Литекс" - ЦСКА, дошъл в много тежък момент за армейците. Тогава те изглеждаха в Ловеч точно, както "сините" в неделя.
Вечното дерби е компрометирано именно от страха. Всички помним годините, когато при очевидна разлика в класите се стигаше до разгроми - 7:1, 7:2, 5:0 в едната и другата посока. През 90-те въпреки падането на класата на футбола ни имаше зрелища за историята - 3:3, 3:2, 4:2, пак 5:0...
Но дойде векът на страха в дербитата. Всеки гол е чудо, а мачовете минават тягостно - с по едно или две положения... Вместо буря от страст, удари и атаки, гледаме коктейл от предпазливост и грубости.
Най-сигурният белег за избледняването на дербитата - всяко едно от тях ражда легенда, така е било винаги. Като се замислиш, нито един от последните големи мачове у нас няма да остане в паметта дори ... до следващия.
