По-малко от месец след края на третото поредно участие на волейболния ЦСКА в Шампионската лига и след това във втория по сила турнир в Европа - за Купата на европейската конфедерация - все по-реална изглежда възможността приказката за „червените" да приключи. Още преди няколко дни собственикът на тима Георги Георгиев призна, че настоящият спонсор - „GM Кепитъл" се оттегля.
„Армейците" вече обявиха, че догодина женски тим няма да има, а настоящите звезди ще бъдат продадени в чужбина. Очаква се много промени да има и в мъжкия състав. Спонсорът и сега има да изплаща забавени възнаграждения на играчите, треньорите и хората в клуба, както и задължения към редица фирми. Според информациите става дума за близо 900 000 лева.
Как ще изглежда ЦСКА през следващия сезон все още е твърде рано да се каже. Ясно е, че дори да бъдат намерени някакви спонсори бюджетът ще бъде по-малък. Една от звездите на тима - Филип Мейо вече официално обяви, че няма да поднови изтичащия си договор.
В последните два сезона „армейците" бяха истински оазис въпреки че и миналата, и тази година парите се забавиха. Миналата ги взеха на Коледа след деветмесечно чакане, за тази още не е ясно. Но като цяло по стандарт „червените" бяха по-близо до европейските тимове, отколкото до българските си колеги.
Похарчените средства се оправдават с резултатите, които ЦСКА постига в Европа. Миналата година тимът стигна до осминафиналите в Шампионската лига, а тази игра на полуфинал, макар и едно стъпало по-надолу. Но пък тези пари нямат възвращаемост. Именно по тази причина останалите отбори са със силно свити бюджети.
Дори утвърдени компании като строителната „Балканстрой", която финансира Пирин (Разлог), транспортната Юнион Ивкони, която стои зад Марек и петролната „Лукойл", спонсорираща Лукойл Нефтохимик не си позволяват лукса да харчат много за волейболните си отбори. Трите тима имаха периоди, в които също като ЦСКА се радваха на финансов комфорт.
Транспортно-туристическия консорциум Юнион Ивкони е спонсор на Марек вече 11-та година. Малко след като пое издръжката компанията направи от дупнишкия клуб истински „Дрийм тийм". В състава бяха Мартин Пенев и Стоян Самунев, които през 2003 г. с младежкия национален отбор станаха трети в света, световните шампиони от Кайро Мартин Стоев и Петър Узунов, братята Людмил и Найден Найденови, бившият национал Ивайло Гаврилов и други.
На два пъти Марек игра на осминафинал в Европа - на турнира за Купата на Европейската конфедерация и в несъществуващия вече „Топ тиймс Къп". Два пъти стигна и до сребърните медали в шампионата, веднъж до игра и финал в турнира за Купата на България. След 2004 г. обаче средствата постепенно бяха ограничени, за да се стигне този сезон до варианта да се играе основно с млади състезатели.
След Марек хегемонията на Левски Сиконко бе оспорвана от Лукойл Нефтохимик. В бургаския клуб също не бяха жалени средства. Привлечени бяха двама от най-големите таланти на поколението, родено през 1983-84 година - Матей Казийски и Данаил Милушев. Мартин Пенев и Стоян Самунев се преместиха в Бургас. Младостта им бе съчетана с опита на бившия национал Пламен Христов и на Даниел Пеев.
Отборът участва и в евротурнирите, на два пъти игра финал в първенството и в турнира за купата на страната преди да спечели и двата трофея през 2007 г. Сега обаче средствата са доста по-малко и от доминацията не остана и следа.
Славия също се нареди, макар и само за една година сред тимовете с добро финансиране и силно присъствие в шампионата и турнира за Купата на България. Докато бе начело, Радостин Стойчев успя да осигури няколко спонсора и да изгради силен тим. След напускането му в посока Динамо (Москва) обаче Славия предпочита да залага на юноши и играе второстепенна роля.
Последен в тази поредица е Левски Сиконко. „Сините" бяха шампиони осем поредни сезона, имаха най-добрите играчи, най-много национали, редовно участваха в шампионската лига и успяваха да вземат по някоя и друга победа, макар така и да излязоха от групите. Школата на тима работеше и захранваше първия състав с таланти.
След напускането на Милорад Киац и впоследствие и на Мартин Стоев обаче средствата, осигурявани от строителната компания „Сиконко" обаче започнаха да намаляват. През лятото на миналата година името й дори изчезна от това на отбора. Той вече се нарича Левски Волей и през този сезон се бори за петото място във временното класиране. Тимът е изграден изцяло от млади волейболисти, повечето, от които не са от школата, а са привлечени от други клубове.
Защо се получава така?
Според специалистите доходите в спорта се формират от четири основни елемента - продажба на билети, продажба на телевизионни права, спонсорство, продажба на фенартикули. И, разбира се продажбата на състезатели.
Билетите за мачовете в Европа на ЦСКА бяха с цена от 2 лева. Зала „Арена Самоков" е с капацитет от 3000 зрители, а общо през последния сезон бяха изиграни пет домакински срещи. Една от тях обаче бе пред празни трибуни, а миналият сезон двубоите отново бяха четири.
Сметката показва, че приходът трябва да е около 50 000 лева. На два пъти обаче „червените" бяха глобени с по 10 000 евро от европейската конфедерация заради феновете. Така парите от продажбата на билети на практика са разход, а не приход. За вътрешните мачове пък залата на ЦСКА на комплекс „4 км" не винаги е пълна, а и малкият й капацитет - около 500 зрители едва ли може да доведе до сериозни приходи.
Същото важи и за останалите тимове. Най-голямата клубна зала у нас е в Бургас - зала „Младост". Тя обаче събира не повече от 1100-1200 зрители и се пълни основно за дербитата.
Въпреки че е най-успешният колективен спорт у нас волейбола не е сред най-предпочитаните и високорейтингови телевизионни продукти поне на клубно ниво. От вътрешното първенство се излъчва по един двубой на седмица. Дори последните срещи от евроучастието на ЦСКА бяха на път да останат скрити за родния фен след като нито една от националните телевизии не прояви интерес към тях. В последния момент се намеси Канал 3 и срещите бяха излъчени.
Средствата трудно могат да бъдат върнати и чрез трансфери на играчи. Липсата на силно вътрешно първенство и неучастието на клубовете в Европа не прави България особено привлекателна дестинация за мениджърите от големите европейски първенства. В последните години всеки, който покаже малко талант се продава в чужбина, но без да се мисли дали отбора и шампионата са подходящи.
Състезателите искат да напуснат, защото тук нямат перспективи, клубовете - за да спечелят все пак някакви пари. Така се стига до парадокса дори играчи от националния тим да попадат в отбори, в които не получават достатъчно шанс за изява или в първенства като това на Иран. Без открояващи се имена нивото на първенството пада, зрителите губят интерес и омагьосаният кръг се затваря.
Като се прибави към всичко това и факта, че липсва и минимална държавна политика и инвестициите в спорта у нас по принцип са само на добра воля заради липсата на нормативна уредба и някакви облекчения за онзи, който дава пари, е обяснимо защо отборите имат проблеми с намирането на компании, които да им помогнат за осигуряването на бюджет.
Без такъв няма как да има добри бази, добри школи, да бъдат привлечени чужди звезди или поне задържани талантите в България. А без всичко това първенството трудно ще се измъкне от кризата.
