Той има косата на Пуйол, името на Шави, националността на Кройф и - за съжаление - мозъка на Неймар. Преди броени дни соченият за талант №1 на Ла Масия, 16-годишният Шави Симонс, премина в Пари СЖ, след като финансовото предложение на френския клуб за първия му професионален договор се оказа по-изгодно от това на родната му Барса. Нищо, че точно Барса го изгради като футболист през последните 7 години.
Днес е така - парите все по-често и по-убедително побеждават мечтите. Изборът в полза на първите вече е повсеместен, без значение на възрастта на играча, дали е в началото или в края на кариерата си и прочие. Показателен е и случаят с бразилеца Оскар, който на 25 години заряза Челси и отпраши към Китай, изкушен от огромно количество юани, а след като логично отпадна от националния отбор на Бразилия за световното, безцеремонно си призна: „Все ми е тая дали ще играя на мондиала. Критикуват ме за трансфера в Китай, но аз мисля за семейството и бъдещето си. Не искам да съм беден, когато остарея. Не желая да живея само със спомените, че съм играл на световно“.
Когато подобни неща се случват с младоци, трансферите на ветерани в клубове от САЩ, Катар, ОАЕ, Китай, Япония, Индия и други екзотични футболни дестинации с достатъчно ресурси и изкушения за угасващите звезди от Европа и Латинска Америка, не учудват никого. Точно обратното – смята се, че след приноса си към световния футбол е съвсем в реда на нещата в „пенсионна“ възраст да помислят за себе си.
В тази връзка решението на 36-годишния Даниеле де Роси, легендарният опорен халф на Рома, прекарал цели 18 сезона в състава на „вълците“, но така и не дочакал ново предложение от клуба, да продължи кариерата си в Бока Хуниорс, е направо уникално. Някои вече го определиха като „най-хипстърския“ трансфер в историята на футбола редом с преминаването на Гуардиола от Барса в Бреша през 2001 г. И има защо. По информации в италианската преса за 8-те месеца в състава на „жълто-сините“ Де Роси ще получи едва 500 хиляди евро, напук на десетократно по-високите оферти, които получи от МЛС и ОАЕ. Той обаче не им обърна внимание – беше решил да последва мечтата си.
„Винаги съм искал да се пробвам в Бока, да почувствам атмосферата на „Бомбонера“ по време на суперкласикото с Ривър. Това бе една от малкото мечти, които не успях да сбъдна като футболист – както и да играя финал в Шампионската лига или да участвам в мач между Реал и Барса. Ако навремето бях взел други решения, можех да изпълня последните две..., но историята с Бока е различна. „Бомбонера“ е най-страхотният стадион в света, влюбих се в него като дете, докато гледах как феновете празнуват гол. А когато там се появи и Марадона...“, изповяда се още през 2017 г. Де Роси.
Сега мечтата му, напук на парите, стана реалност. За сбъдването й помогна бившият съотборник на Даниеле в Рома и настоящ спортен директор на аржентинския гранд Николас Бурдисо. А един от първите, които поздравиха италианеца, бе самият Дон Диего: “Ти знаеш, че тук можеш да бъдеш абсолютно спокоен. Чакам те в Буенос Айрес! Да те видя с екипа на Бока е чудо като това с кръвта на Свети Януарий (знаменита неаполитанска легенда – б.р.)”.
Но това не бе единственото важно приветствие към него.
Даниеле де Роси спечели световната купа през 2006 г. и има дълга и успешна кариера. За аржентинците това е достатъчно. Световните шампиони винаги са добре дошли в Аржентина и специално в Бока. А за да го приветстват, феновете на клуба опънаха плакат, който бе много повече от приветствие. Въпросният банер съдържаше само три реда, които обаче казваха (почти) всичко за тях, за квартала и за отбора отбора им. Механичният превод с Google от италиански („Даниеле де Роси, Добре дошъл в Народна Република Бока. Половината +1 те очаква! Това е Бока“) не върши никаква работа. За да разбере посланието, човек трябва да се поразрови из историята на Аржентина, Буенос Айрес и Бока.
На испански La Boca означава Устата. В този случай обаче се отнася за устието на река Риачуело, приток на Рио де ла Плата. Покрай пристанището се ражда и кварталът, който и до днес носи всички черти на типичен крайморски град в Южна Америка с пъстроцветните си къщи, за чието построяване моряците използвали предимно корабни материали – понеже са евтини и здрави. Соленият въздух, влажността и морския бриз лесно биха разрушили всеки дом. Но не и такъв.
Да живееш в La Boca означава, че не си светец. От край време моряците съжителстват там с проститутки, крадци, пияници, поети, художници, певци, убийци, артисти и т.н. Поради тази причина, когато градската управа решава да почете Евита Перон, е взето решение образът й да бъде изобразен два пъти в центъра на Буенос Айрес – върху две различни фасади на Министерството на благоустройството. Евита, която гледа на север към богаташките квартали, говори пред микрофон, лицето й е строго и концентрирано и държи буйна реч; в изражението на портрета на южната фасада, обърнат към La Boca и другите работнически квартали, обаче няма нищо строго или заповедническо. Евита гледа към народа така, както винаги го е правила: усмихва се. Защото това са нейните хора.
La Boca винаги е бил “el barrio del pueblo”, кварталът на народа, на моряците, на бачкаторите, поставили основата на този град и на величието на нацията. Той е туптящото сърце на Буенос Айрес, където страстите са кървави, месото винаги е на скарата, лее се превъзходно вино, а футболът е повече от религия.
През 19-и век доста емигранти от Апенините акостират тук и дори днес повечето жители на аржентинската столица ще ви кажат, че са италианци. Всички те имат италиански корени и по-конкретно, генуезки. С Италия е свързана и историята за Народна Република Бока. Всъщност тя има три версии. Според първата, по време на масовата имиграция, Аржентина моли Италия за помощ за овладяване на напрежението в столицата, а крал Умберто I изпраща официална заповед до италианските заселници в Буенос Айрес да се кротнат. Генуезката общност в Бока обаче реагира остро и връща писмо до Умберто, с което провъзласява основаването на Независима република Бока, над която кралят няма власт. Всичко все пак приключва след по-малко от денонощие след намесата на аржентинската войска.
Втората трактовка е свързана с дълга и масова стачка, за която се твърди, че е в основата на обявяването на независимостта на страната. Последната версия пък говори за съществуване на доброволна вътрешно-квартална организация, основана с цел защита от криминалната дейност на италианските емигранти.
Раждането на Република Бока е забулено в мистерия, но е сигурно, че през 1870 г. - вероятно благодарение на всичко споменато – La Boca става самостоятелен квартал, отделяйки се от Сант Елмо и Баракас. От онзи момент нататък Бока постепенно ще се превърне в магическото място, където футболът е всичко.
„Половината +1“ - друга ключова част от приветствения плакат към Де Роси – пък символизира абсолютното мнозинство в страната. Феновете на Боса Хуниорс с право се гордеят, че повечето аржентинци им симпатизират. Според последните проучвания цифрите не са съвсем коректни – в момента около 40 процента от всички фенове викат за Бока, 30 процента – за кръвния враг Ривър Плейт. Но това е Аржентина, какво значение имат някакви си цифри. Там важен е само футболът.
Последен, но не и по важност, е изразът „Esto es Boca“ („Това е Бока“). Той трябва да ти даде да разбереш, че там Бока е всичко. Без значение кой си, колко печелиш, дали имаш десет световни титли или още повече Шампионски лиги, единственото което вече има значение, е че си в Бока. В Бока няма почивен ден. Това не е клуб, в който кротко да приключиш кариерата си. Само когато целият си в кал, само когато си се сражавал с останалите съотборници като един, само когато си се борил и си смесил потта с кръвта си – тогава и само тогава феновете ще са ти признателни. Неслучайно за корица на книгата си „Esto es Boca” авторът Леандро Контенто избра снимка на окаляния и изтощен Марадона.
Защото няма значение дали си Марадона, дали си победил или загубил – единственото важно нещо е да носиш жълто-синята фланелка с гордост. И когато го носиш, трябва да си готов да дадеш всичко от себе си, дори живота.
Как ли ще се впише Де Роси във всичко това? И дали ще разбере напълно написаното на онзи плакат?
Вероятно ще разберем още на 1 септември, когато е първото суперкласико за сезона на „Монументал“. Мачът-мечта за Даниеле.
