За честта на малката Мадона

275-ото дерби на Милано (под номер 176 за първенство) ще се играе тази вечер от 21:45 ч.

Сблъсъкът между Милан и Интер е известен като Derby della Madunnina - Дербито на малката Мадона. Това име идва от златната статуя на Дева Мария, която стои на върха на Миланската катедрала. Тя е символ на града и местните я наричат Мадунина на милански диалект, иначе официално на италиански трябва да е Мадонина.

Зараждането на дербито

На 16 декември 1899 г. шестима англичани основан Milan Cricket and Football Club (сегашното наименование Associazione Calcio Milano датира от 1939, като от 1945 "о"-то на Милано отпада и остава традиционното наименование Милан по английски маниер).

За пръв президент е избран Алфред Едуардс, бивш английски вицеконсул в Милано. За цвят на екипите е определено червено-черно райе, защото основателите искат играчите на Милан да са като дяволи на терена. Оттогава датират и прозвищата им rossoneri и Il Diavolo.

Под ръководството на играещия треньор и капитан на отбора Хърбърт Килпин Милан бързо става фактор в италианския футбол, като първият трофей, който печели, е в турнира за Кралския медал (Medaglia del Re) през 1900 г. През следващата година - 1901, "росонерите" успяват да прекъснат хегемонията на Дженоа, която дотогава е единственият шампион на Италия от създаването на първенството през 1898.

1906 и 1907 Милан отново е шампион, но през 1908 на върха се настанява Про Верчели. Част от хората в клуба смятат, че привличането на чуждестранни футболисти (англичаните-основатели се броят за местни) в отбора ще му върне силата, но не успяват да наложат вижданията си и се отцепват.

Логично създаденият от тях клуб е наречен Интернационале, а първият му капитан е швейцарецът Ернст Манкл. Така се ражда миланското дерби. Неговото първо издание е в приятелски мач, игран в близкия швейцарски град Киасо, спечелено от Милан с 2:1. (Другият случай, когато двата отбора се срещат извън Италия, е през 1969 в Ню Йорк, когато отново побеждава Милан - с 6:4).

Първата си титла Интер печели през 1910. През 1928 г. клубът се слива с Унионе Спортива Миланезе и тъй като Интернационале не звучи уместно в контекста на фашисткия режим на Мусолини, е принуден да приеме името Амброзиана (Сан Амброзио е патрон на Милано). Едва след Втората световна война през 1945 г. Интер възвръща оригиналното си название.

Традиционните политически измерения на дербито свързват Милан с работническата класа и преселниците от Южна Италия, т. нар. casciavit - на милански диалект "отвертки", а Интер - с буржоазията, наричана bauscia ("фукльовци"). Тези различия са много размити в наше време, тъй като десният консерватор Силвио Берлускони е собственик на Милан, а президентът на Интер Масимо Морати е с лявоцентристки убеждения.

1925

Това е единствената година от историята на съперничеството, в която двата отбора не играят помежду си, защото според тогавашната система на италианското първенство то е разделено на Северна и Южна дивизия. Северът има две групи, победителите от тях определят шампион - национален финалист, който играе срещу шампиона на юга. Интер и Милан са съответно в групите "А" и "Б" и не се срещат помежду си. Дори в периода 1915-19, когато заради Първата световна война не се играе национално първенство, двата клуба се срещат в множество регионални турнири и приятелски мачове.

Славните 60-те на Роко и Ривера срещу Херера и Мацола

През 60-те години на ХХ в. двата отбора стават водещи сили в Европа, като печелят по две Купи на европейските шампиони (Милан през 1963 и 1969, Интер през 1964 и 1965). Това е и времето на двама от най-големите треньори за всички времена - Нерео Роко и Хеленио Херера. В техните състави блестят гениални плеймейкъри - Джани Ривера за Милан и Сандро Мацола за Интер. Допълнителна закачка в този персонален сблъсък е пренасянето на съперничеството на ниво национален отбор, където в тактическата схема на треньора Феручо Валкареджи има място само за един от двамата в титулярния състав.

Други подобни двойки от блестящи съперници са президентите Андреа Рицоли (Милан) и Анджело Морати (баща на сегашния собственик на Интер) и капитаните Чезаре Малдини (баща на доскорошния капитан на Милан Паоло Малдини) и Армандо Пики (Интер).

Мондиал'90

Друг случай на пренасяне на заряда на дербито на ниво национални отбори е мачът Германия - Холандия на осминафиналите на Световното в Италия през 1990 г. Заради започналата тотална интернационализация на клубния футбол най-големите звезди в двата милански отбора са съответно Матеус, Бреме и Клинсман в Интер и Гулит, Ван Бастен и Рийкард - в Милан.

През 1989 г. "нерадзурите" са спечелили чаканото от девет години "скудето" (и не подозират, че ще трябва да чакат още 15), а Милан са носители на две поредни КЕШ и шампиони през 1988. Същевременно обаче Наполи на великия Диего им измъква под носа титлата за втори път след 1987, нареждайки в стройна редичка след себе си Милан, Интер и Ювентус.

Миланското дерби намира ново измерение на Световното в преждевременния сблъсък между втория на Мондиал'86 в Мексико Германия и европейския шампион от 1988 Холандия. Нещо повече, мачът се играе именно в Милано. "Лалетата" са считани за фаворити, но в крайна сметка губят с 2:1 с голове на самите Клинсман и Бреме, а в безсилието си Франк Рийкард наплюва Руди Фьолер, за което е изгонен.

Стадионът

От нашенска гледна точка е много странна практиката в Италия два враждуващи отбора да съжителстват на един и същи стадион. Най-ярките примери са Рома и Лацио на "Олимпико", Ювентус и Торино на "Деле Алпи" и "Олимпико" и Милан и Интер на "Джузепе Меаца". Стадионът първоначално е наречен на светеца-патрон на намиращата се наблизо черква Сан Сиро.

Откриването му е на 19 септември 1926 с мача Милан - Интер  3:6. "Сан Сиро" е построен от Милан, но през 1935 клубът го продава на общината. От 1940 г. Интер отвреме-навреме играе домакинските си мачове там, докато през 1947 двата отбора се споразумяват да си поделят наема за "Сан Сиро". Дотогава Интер играе на различни игрища, като най-дълго се е задържал на "Арена Неаполитана" (името й не идва от града Неапол, а значи "Арена на новия град"), където днес се играят срещи от Серия "D".

Първоначалният капацитет на "Сан Сиро" е бил 26 000, но въпреки това на откриването идват 35 000 зрители. В момента трибуните му побират 82 955 души и е един от 28-те стадиона, сертифицирани от УЕФА като петзвездни.

През 1980 "Сан Сиро" е прекръстен на "Джузепе Меаца" в чест на легендарния италиански футболист, световен шампион от 1934 и 1938, играл и за двата милански клуба, който почина през 1979 г. В кариерата си той има 14 сезона с черно-синята фланелка и само 2 с червено-черната и затова тифозите на Милан предпочитат да наричат стадиона със старото му име.

Инциденти

На 6 ноември 1983 г. в сбиване след мача Интер - Милан 2:0 загива запалянко на Интер. Тогава лидерите на ултрасите на двата отбора се срещат и се договарят да ограничат враждата си в рамките на стадиона. Това решение има само частичен успех, но все пак подобен трагичен инцидент не се повтаря оттогава.

Клубът, който и двете групи мразят най-силно обаче, е Ювентус. Мачът на Интер с "бяло-черните" е наричан "Дербито на Италия".

На 13 април 2005 г. в четвъртфинал-реванш за Шампионската лига при резултат 1:0 за "росонерите" с попадение на Шевченко в 70-ата мин. съдията Маркус Мерк отменя редовен изравнителен гол на Камбиасо. Ултрасите от Курва Норд започват да хвърлят факли и бутилки по терена. Една факла уцелва вратаря Дида в рамото и Анчелоти го сменя с Абиати. В 73-ата мин. Мерк прекратява мача, защото канонадата не спира. Интер са наказани с три мача в Европа пред празни трибуни.

Статистиката досега:

* в сметката влизат само отбелязаните на терена голове, без двата служебни за Милан при прекратения мач през 2005 г.