„Първенството ни е по-силно от други години, тъй като повече отбори се борят за титлата и за място в Лига Европа" - това е едно от любимите заключения на повечето родни футболни спецове. Не само през тази година, но изобщо напоследък. Ако обаче се вгледаме в това, което се случва в „А" група, нещата се връщат с много години назад. Когато за титлата всеки сезон спореха 2 отбора и ако някой друг се намесеше в борбата за първото място, се приемаше като суперизненада.
Всъщност през миналия сезон почти до края конкуренция на „Литекс" бе единствено ЦСКА. Преди това пък Левски стана шампион, след като спореше отново с „червените" и накрая ги изпревари само с 1 точка. Година по-рано „армейците" триумфираха с 16 т. разлика, като тогава дори нямаха съперник по пътя за титлата.
Изобщо нещата в „А" група почти винаги се превръщат в надбягване между 2 коня. Така май ще бъде и тази година, поне ако съдим от това, което се случи през есента.
Левски тръгна отлично, но спука гума във втората половина на полусезона. „Сините" все пак успяха да се задържат на пътя и се закрепиха на втора позиция, след като се стабилизираха в последните кръгове. По същото време Литекс започна колебливо, но после смени треньора и сега зимува с 5 точки аванс на върха. На ловчанлии донякъде им помогна и отпадането от Лига Европа, което им помогна да се съсредоточат върху вътрешния шампионат.
Най-вероятно и през пролетта ще бъде същото - двата отбора ще се борят за титлата и накрая ще спечелят настоящите шампиони. Те направиха стабилен отбор дори след продажбата на звездата си Ивелин Попов и с 1-2 качествени попълнения някой трудно ще ги събори от върха. Дори този някой да се казва Левски.
За „сините" жизненоважно ще се окаже по-нататъшната им съдба в Лига Европа. Тимът на Ясен Петров страда именно от това, че не може да се пренастрои от една на друга вълна. Затова и след силните европейски мачове идват провали в „А" група. Защото не е логично да победиш Гент и да надиграеш Лил, а в същото време да се мъчиш срещу отбори като Сливен. Нищо лично срещу тях, но все пак най-малкото техният бюджет за цял месец е по-малък от заплатата на тримата холандци на „Герена".
Всъщност Левски цяла есен страда от сбърканата си политика. Става дума за привличането и продажбата на играчи. Футболистите бяха взимани до последния възможен момент и това попречи на отбора да се обиграе. В същото време от щаба на „сините" непрекъннато тръбяха продаваме този, интерес има към онзи и т.н. И това логично разколеба отбора. С оглед на показаното обаче второто място на Левски към момента си е едно добро постижение.
Постижение си е и представянето на ЦСКА, където направиха толково глупости накуп и логично накрая на сезона са пети. Започна се с безумна селекция, която изяде главата на първия треньор - Павел Дочев. Дойде втори - Гьоре Йовановски, ама и той се провали. Накрая нещата донякъде се стабилизираха при Милен Радуканов, но пък той не знае дали ще води отбора през пролетта.
Отново се спрягат имената на Стойчо Младенов и Миодраг Йешич, което си е напълно в реда при всяка криза в ЦСКА. Сега феновете не знаят какво да правят и да какво да очакват, но нещата в червения лагер, поне на този етап изглеждат зле. Така че място в Топ 5 накрая на сезона спокойно може да бъде окачествено като успех.
Все пак през есента имаше и хубави неща. Едно от тях е Локомотив (Пд). Не само заради победата над Левски. „Черно-белите" събраха добри изпълнители, а явно и Неделчо Матушев си разбира от работата. Феновете на „Лаута" са щастливи, още повече че тимът им единствен би другия шлагер на есента Черноморец.
Именно бургазлии си остават голямата загадка на есента - трети, само с една загуба, но и с повече равенства отколкото победи. Красимир Балъков продължава да ни убеждава, че целта пред отбора не е титлата, а утвърждаване на стила на игра и качество. Само, че това на фона на излетите от Митко Събев милиони някак си не се връзва.
Защото в България колкото и пари да даваш за нещо, в един момент ще търсиш някаква възвращаемост на инвестициите си. А единственият начин да спечелиш от футбола е да покажеш отбора си в Европа. Влизане в Шампионската лига ти гарантира големи приходи, а участие в Лига Европа може да доведе до продажба на играчи на Запад. При Черноморец обаче не се вижда как ще се случи нещо подобно.
Горе-долу същото е положението тази есен в Локомотив (Сф) и Славия. Двата столични тима афишират желанието си за евротурнири, но продължават да редуват силни и слаби игри. „Железничарите" изглеждат напълно обречени през пролетта, ако след Асамоа се разделят и с основния си голаджия Цветан Генков.
При Славия пък се усеща липсата на истинския лидер, който да извади тима в по-завързаните мачове. „Белите" все пак могат да се похвалят с нещо - най-после биха ЦСКА.
Сред средняците тази есен са и доскорошните претенденти за нещо сериозно - Черно море и Берое. Варненци продължават да се люшкат от едната в другата крайност и да нямат идея какво да правят. Незнайно защо бе привлечен Марио Жардел, вместо да се инвестира в по-млади и переспективни играчи. Треньорът Велизар Попов бе изгонен, но и доскорошният му помощник Стефан Генов изглежда съвсем скоро ще го последва.
В Стара Загора пък явно още не могат да се нарадват на спечелената през миналия сезон Купа на България и както е тръгнало ще се примирят със среднячеството си.
Към приятните изненади обаче могат да се причислят новаците от Калиакра и Академик (Сф). Тимът от Каварна се стабилизира в средата на сезона, когато си намери треньор в лицето на Антони Здравков и май няма да има проблем с оцеляването.
„Студентите" пък правят от нищо - нещо. Тоест нямат пари, но не са сред изпадащите, което си е голям успех. Откъдето и да го погледнеш. В последния кръг Академик по нищо не отстъпваше на ЦСКА, след като преди това максимално измъчи Левски. Докога обаче „студентите" ще удържат фронта не е ясно. Може би, докато съвсем свършат парите.
Именно финансите продължават да бъдат действащата сила в „А" група. Пирин рухна напълно, след като се оказа, че няма кой да го издържа. В Благоевград положението е революционно, след като тези, които издържаха клуба, си тръгнаха. Сега феновете правят комитети, издигат ново ръководство и нов треньор, но файда май няма да има.
Закъса го и Сливен. Там продължават да обяснават как с парите, които има да им дава ЦСКА, ще вържат сезона и ще се спасят от изпадане. Да, но в същото време БФС си трае, а тимът на Данчо Лекчов продължава да затъва.
Серизно затъна и Миньор, който през миналия сезон бе шлагер, но сега е сред изпадащите. В Перник уж всичко е наред - пари има, а отборът вече играе домакинствата на собствения си терен. Само че и там пада, при това не само от силните отбори в „А" група. Явно обаче след напускането на Тони Велков перничани така и не могат да разберат, че само с фанатична публика няма да се спасят.
