Вече повече от 12 години Льов е начело на Германия и идеите на специалиста са изчерпани. Той постигна много, но по-разумното решение бе да бъде освободен след фиаското на Световното първенство в Русия. Двубоят му срещу Холандия бе негов 168-и начело на Бундестима и треньорът вече е рекордьор по този показател, въпреки че едва ли ще запази добър спомен от деня, в който изпревари Сеп Хербергер. Връщайки се на легендарния специалист, който ръководи Германия в периода 1936-1964 (около Втората световна война не се играят мачове), трябва да отбележим, че в над 110-годишната история на националния отбор само 10-има наставници са били начело на германския представителен тим. В този ред на мисли дългото господство на Йоги Льов е обяснимо, но дойде време за раздяла с него. Преди години блестеше с тактическите си идеи и склонността да дава шанс на младите, но и най-добрите се изчерпват. Германия демонстрира изключителна вяра в специалиста и той се отблагодари, но е време да отстъпи пътя на друг.
Нещо подобно се случи и през 2000-та, когато застарелите звезди на Бундестима отпаднаха на Европейското първенство в Белгия и Холандия още след груповата фаза, след като 4 години по-рано германците бяха триумфирали с европейската корона на "Уембли". Нойер, Мюлер, Боатенг, Хумелс, Ройс, Тони Кроос... Опитни футболисти, всичките около 30-те, които вече 7-8 и повече години са на международната сцена. В тях има още много футбол, но Германия винаги е постигала успехите си, когато успее към подобно ядро да налага доста на брой млади таланти. Както се случи с изброените играчи, когато правеха първите си стъпки в националния. Не че Германия не разполага с млади звезди, но засега приносът им е нулев. Още един камък в градината на Льов.
Тази година може и да е различно, тъй като Байерн започва колебливо, но баварците станаха 6 пъти поред шампиони - в повечето случаи с абсурдна преднина пред втория. Липсата на конкуренция в Бундеслигата няма как да не оказва влияние и на националния отбор на страната. Само ще припомним, че в периода 2007-2011 бяха излъчени четири различни шампиона, след което дойде доминацията на Байерн. Нещо подобно виждаме и в Италия, където Ювентус продължава да гази наред, но "скуадра адзура" бележи голямо отстъпление в международен план.
