Германия е световен шампион! Гол на Марио Гьотце в 113-та минута дари титлата на Бундестима в напечен финал с Аржентина.
Редовното време завърши при нулево равенство, а в средата на второто продължение убийственият голов инстинкт на влезлия като резерва Гьотце дари най-големия трофей във футбола на феноменалния Бундестим. На отбора, който победи домакините от Бразилия с невероятното 7:1 на полуфинал и бавно, но методично крачеше към планетарния връх.
Титлата на немците е историческа и от гледна точка на това, че бе първи триумф на европейски отбор на Мондиал в Южна Америка.
Германия вече има 4 и е само на една зад Бразилия, която мечтаеше да покори света за шести път, и то на родна почва.
Мачът не предложи голове, но си заслужаваше от първата до 120-та минута.
По невероятен начин Аржентина не излезе напред в резултата в 21-та минута, когато грешка на Тони Кроос позволи на Гонзало Игуаин да излезе сам срещу Мануел Нойер, но нападателят на "гаучосите" стреля много неточно, въпреки че имаше възможност да напредне още към немската врата.
Шюрле влезе на мястото на контузения Кристоф Крамер малко след половин час игра и минути след това отправи страхотен удар, но вратарят Ромеро отрази.
Втората част започна със силен натиск на Аржентина като Лионел Меси бе близо до гола в 47-та минута, но топката премина на сантиметри от страничната греда на Нойер.
Още в първата секунда на добавеното време Шюрле отново застраши вратата на "гаучосите", но те оцеляха.
Отговорът на Аржентина бе в 97-та минута, когато Родриго Паласио получи на границата на наказателното поле, овладя на гърди и опита да прехвърли Нойер, но топката излезе в аут.
И когато коментаторите вече говореха за дузпи Бундестимът удари смъртоносно. А голът на Гьотце наистина си заслужаваше.
Андре Шюрле се пребори за топката по лявото крило и направи отлично центриране към футболиста на Байерн (Мюнхен), който топката елегантно на гърди и след това я прати в мрежата на Ромеро още преди да е паднала на земята, за да донесе световната титла на Германия.
Споменъ Четирисет и първа бе сурова… Вървяха ешелоните войнишки…. А помните ли, госпожа Петрова, германците с онез ми ти големи бели пишки? Епохата тежеше от олово, удавена във сълзите вдовишки… Железни бяха, госпожа Петрова, германците с онез ми ти големи бели пишки. А вие бяхте млада и готова! И не пестяхте ласки и въздишки! Доволни бяха, госпожа Петрова, германците с онез ми ти големи бели пишки. Но допълзя червената отрова… От изток тръгна щурмът болшевишки… Изнизаха се, госпожа Петрова, германците с онез ми ти големи бели пишки. И на марксистко-ленинска основа изпробвахте и руските мальчишки… Но липсваха Ви, госпожа Петрова, германците с онез ми ти големи бели пишки. Дойде комунистическо такова… Таковахте партийците стръвнишки… А помните ли, госпожа Петрова, германците с онез ми ти големи бели пишки?