Най-религиозните във футбола - от Джизъса до Баджо и Зидан

Sportcafe 18.01.2016, 11:45

Снимка: Хай клуб

Благой Георгиев. Джизъса е българският принос в класацията. "Всички ме питат как открих Иисус - дали не ми се е случила някаква беда. Нищо подобно - дойде естествено, докато бях на 14 или 15 години. Близо до дома ми имаше църква и постоянно я посещавах". Ако се вярва на думите, татуировките и финансираните храмове, Благой действително се стреми към праведен живот. Някои от делата му обаче навяват други мисли.

Франк Рибери. Жените често оказват сериозно влияние върху мирогледа на мъжете. До 2006 г. французинът не бе мюсюлманин, но след срещата си с алжирката Вихаба се сдоби не само със съпруга, но и с религия. Рибери прие исляма и нито веднъж не съжали за решението си. "Открих хармония и спокойствие. Когато прочетох Корана, бях разтърсен. Това е най-мъдрата книга на света".

Зинедин Зидан. Един от най-великите футболисти в историята и настоящ треньор на Реал Мадрид не се докосва до цигари и алкохол. Напълно е предан на исляма. "Във всеки човек има нещо свещено. Не бива да го забравяме. Не разбирам как човек може да живее без религия".

Карим Бензема. Още един французин, който вярва в Аллах. Нападателят с алжирски корени е потомствен мюсюлманин. Но трябва да отбележим, че си позволява някои волности. Например изнудването на съотборник заради клипове с порнографско съдържание. Или празнуването на Коледа. "Не изпитвам нищо специално на този ден, но уважавам хората с различна вяра. Затова с удоволствие поздравявам приятелите си и им подарявам подаръци".

Братята Туре. "Всичките ми успехи са благодарение на исляма. Той промени живота ми", твърди Яя. Под твърдението с две ръце се подписва и Коло, който редовно финансира мюсюлмански общности. Веднъж Яя силно се възмути заради бутилка шампанско - традиционната награда за най-добър футболист в мача. "Да не сте превъртели? Аз съм мюсюлманин и не близвам алкохол".

Кака. Любимата му книга е Библията. Предпочитаното занимание - молитвата. Примерът - Господ Бог. Кака наистина е невероятно религиозен.

Пауло Ферейра. Португалецът вярва в черната магия и не крие, че често я е прилагал на терена. Например през пролетта на 2005 г. в реванш от 1/8-финалите на Шампионската лига между неговия Челси и Барселона. Милиони зрители с недоумение гледаха как Ферейра си разменя фланелката с Роналдиньо...на почивката. През първото полувреме бразилецът е във вихъра си и бележи два пъти, но през второто е неузнаваемо слаб.

Никола Анелка. Французинът прие исляма като играч на Челси. "Всъщност винаги съм бил мюсюлманин, просто не съм го осъзнавал. Гледната ми точка напълно съвпада с всичко, написано в Корана", обяви Абдул Салам Билал Анелка.

Фредерик Кануте. Бившият нападател на Севиля с часове може да говори за любовта си към Бота. През 2007 г. той играеше силно и бе любимец на треньори, съотборници и фенове. Въпреки това той бе готов да разтрогне договора си с клуба. Причината - Кануте отказваше да излезе на терена с логото на генералния спонсор - букмейкърската компания 888.com. На мюсюлманите е забранено да дават пари с лихва. В крайна сметка Фредерик се съгласи да облече фланелката, но не и да участва в рекламните кампании.

Папис Сисе. Шест години по-късно подобна драма се разигра и във Висшата лига. Нюкасъл подписа договор с компанията Wonga, предоставяща заеми "същия ден и без никакви документи". Разбира се, срещу огромен процент. За Сисе това е напълно неприемливо. Сенегалецът обаче бе принуден да се съобрази с решенията на работодателя - религията е религия, но условията по договора трябва да се спазват.

Роберто Баджо. През 2014 г. италианската легенда откри най-големия будистки център в Европа. За построяването му в Милано бяха събрани 15 млн. евро. Само на Апенините последователите на тази религия са около 30 000. Баджо често е наричан Малкия Буда и Божествената опашчица. Той прегръща Будизма на 18 г., когато сериозна травма заплашва да прекрати кариерата му.

Карлос Роа. Аржентинският вратар спокойно може да мине за религиозен маниак. Той бе сред най-добрите на поста си в края на миналия век, но принадлежността му към Църквата на адвентистите не му позволяваше да играе в събота преди залез слънце. Роа дори прекрати кариерата си през 1999 г. После се завърна в Майорка срещу обещанието, че няма да го принуждават дори да тренира през шестия ден от седмицата.

Андрей Кирлик. Той е последен в списъка, но може би първи по отдаденост. Украинецът в никакъв случай не е футболна звезда, макар че от 1991 до 2008 г. записва 331 професионални мача в местното първенство. За разлика от повечето си колеги, които стават треньори, ръководители или бизнесмени, Кирлик избра пътя на свещеника. През 2008 г. той постъпи в Духовната академия в Одеса.

Футболът е религия - едва ли някой ще оспори тази изначална истина. Достатъчно е да споменем Църквата на Марадона в Буенос Айрес. Вярващите се събират всяка година на рождения ден на великия аржентинец - 30 октомври. Според тяхното летоброене сега сме в година 55 след раждането на Бог Диего.

Ритуалът по приобщаване включва отбелязване на гол с ръка (точно така - заради онази, Божията). А най-страстните почитатели на Марадона дори се венчаят в църквата и дават обет, че ще обичат до гроб както половинката си, така и финтовете на Всевишния Марадона.

Но това е само едната страна на нещата. Футболът вероятно е най-шареното средище на всевъзможни религии от цял свят. Често на терена излизат едновременно католици, мюсюлмани, будисти, евангелисти и какви ли не още. Мъже с напълно различни вярвания, обединени от една обща цел - да вкарат топката във вратата на противника.

Някои религии напълно отричат футбола. От ФИФА също реагират нервно при религиозни демонстрации по време на мач. Въпреки това почти всеки гол е съпроводен с благодарности към съответния бог.

Кои са най-религиозните футболисти? Вижте ги в галерията.