Свикнали сме да казваме, че колелото на историята се върти и дадени събития се повтарят през известен период от време, но няма гаранция да се случат по идентичен начин. Така например, четвъртфиналният сблъсък на Евро 2012 между Чехия и Португалия поразително напомня този от Евро'96 в Англия. Тогава чехите изненадващо продължиха напред от своята група, при това с отрицателна голова разлика. Сега се случи същото.
Португалците пък имаха звезден състав, считан за един от скритите фаворити в турнира. В него блестяха играчи като Луиш Фиго, Жоао Пинто и Руи Коща. Сега "мореплавателите" разчитат на звездите на Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед Кристиано Роналдо и Нани.
На 23 юни 1996 г. виртуозен прехвърлящ удар на Карел Поборски изхвърли Португалия от турнира и даде възможност на Чехия да продължи по пътя си към финала.
На 21 юни 2012 г. все още не знаем какво ще се случи, но на практика всякакви сценарии са възможни.
Чехия е всичко, което Португалия не е, и обратното. И не става въпрос за това, че едните са преобладаващо руси, а другите - мургави.
За разлика от своите съперници, където цялата игра на отбора се върти около аса Роналдо, привличащ и почти пълния обем от медийно и всякакво внимание, чехите нямат кой знае какви звезди, с изключение на вратаря Петер Чех и капитана Томаш Росицки (участието му е под въпрос заради контузията, която не му позволи да играе и срещу Полша в последния мач от групата).
Колективното начало е водещо за отбора на Михал Билек, който вади от ръкава си и почти напълно неизвестни до момента козове като Вацлав Пиларж и Петер Ирачек.
Имиджът, който двете селекции неволно си изграждат, също е коренно противоположен. Чехия винаги е симпатичният аутсайдер, който често се превръща в приятната изненада (сензационната титла на Евро'72 и финалът на Евро'96), а португалците по-скоро изглеждат арогантни заради личното излъчване на своя лидер, както и на неговите предшественици.
Парадоксалното е, че в исторически план чехите са доста по-успешната страна с европейска титла и финал и две втори места на световно първенство, докато най-големият успех на лузитанците е финалът на домашното Евро 2004.
Именно тогава бе един от малкото случаи, в които Чехия бе приемана като отбор-фаворит, но за беда на пътя й се изпречиха коварните гърци, които след това изненадаха и Португалия.
Днешните съперници се срещнаха отново на последното европейско първенство - през 2008 в Австрия и Швейцария, и този път Кристиано и компания нямаха проблеми, побеждавайки с 3:1 в груповата фаза.
От игралите в този мач отново на терена ще бъдат, освен суперзвездата на Реал, още и Пепе и Жоао Моутиньо, вероятно е пак като резерви да влязат Хуго Алмейда и Рикардо Куарешма. За Чехия отново в игра ще бъдат стражът Чех, Ярослав Плашил и Милан Барош.
Упование в историята обаче би било грешка за португалците, които нямат право да търсят опора в тази победа, тъй като нещата сега са много по-различни и тимът на Билек в никакъв случай не трябва да бъде подценяван.
Няма да е лошо техният наставник Пауло Бенто да им пусне записа на онзи гол на Поборски, за да им припомни, че чехите са ужасен съперник, когато от тях не се очаква победа на всяка цена.
А те самите вече изпълниха плана си, излизайки от групата и всичко оттук нататък ще е бонус и празник за симпатичните им фенове, обожаващи футбола и бирата.
Впрочем, и Португалия също ликува за мястото си на осминафинала, защото излизането от "групата на смъртта" в компанията на Германия, Дания и Холандия само по себе си е подвиг.
И двата отбора, които ще гледаме довечера, имат основание да се гордеят със себе си и да излязат освободени психически, за да покажат най-доброто, на което са способни - какво повече ни трябва на нас, неутралните зрители!
