"Играя единствено и само за пари. Футболът е просто работа за мен. Да, наистина добра професия, която не мразя, но не бих казал, че е истинската ми страст", заяви Екото през 2010 г. Камерунският национал прекара почти десетилетие в северен Лондон и поддържаше добро ниво, но винаги е бил известен сред съотборниците си като човек, който не харесва играта.
Бобо възпламеняваше стадионите с головете си, но през 2003-а заяви, че мечтата му е била да направи кариера в крикета. "100 процента ви казвам, че е така, но няма как да чми предложат такъв договор. Иначе веднага спирам с футбола."
Айрлънд е особняк, който твърди, че световните първенства го отвращават още от дете. "Имам по-интересни неща от това да загубя три дни за мач с Андора. И да ме повикат, не бих отишъл на световно", каза Айрлънд, който вероятно предпочита футбол с резервите на Стоук.
"Роботизиран, предвидим и скучен", определи съвременния футбол Дейвид Бентли, който се отказа на 29 години. След края на кариерата си, той игра галски футбол.
Невероятно е, че толкова сърцат играч като Дейвид Бати мрази футбола, но е самата истина. "Националният отбор е отегчаващ и не съм гледал мач след отказването си", каза бившият играч на Лийдс, който записа 42 срещи за "трите лъва".
"Не съм голям футболен фен", каза Замора през 2012 г. "Не знам какво ще правя след кариерата си, но не очаквайте да гледам мачове", добави той.
Уудхаус не е сред най-известните имена, но направи дълга кариера, която прекъсна, за да се върне към "детската си любов" - бокса. Той спечели 22 от своите 29 мача при професионалистите.
Навярно не го помните, но игра в Тотнъм, Уотфорд и Евертън и стигна до националния отбор на Норвегия. Но реши да се откаже на 25, защото е твърде отегчен от футбола.