Ето ги героите, които трябва да стъпят на педала на постоянството и да докажат, че клубовете им има какво да очакват от тях и в бъдеще. Това е шансът им. По-добре да го сграбчат с две ръце...
Тио Уолкът (Арсенал).
Така и не успява да се задържи за дълга серия мачове в отбора - контузиите го преследват кошмарно. Въпреки това е с една от най-големите заплати в клуба, като подписа нов договор за 140 000 лири на седмица. Срещу това се очаква най-накрая да изиграе един пълен сезон, да вкара голове и то не малко. Може да получи и ролята на централен нападател, която предпочита. Но тогава отговорността ще е още по-голяма и е крайно време да я понесе и да отвърне на клуба с продукция на терена.
Радамел Фалкао (Челси).
Няма по-гладен за доказване играч във Висшата лига. Но и по-спорен, след като дебютният му сезон бе пълна катастрофа с Манчестър Юнайтед. Четири гола в 26 мача е най-слабото му постижение в кариерата, а краят на първенството бе направо тъжен за гледане, като колумбиецът изглеждаше отчаян на скамейката.
Моуриньо ни уверява, че ще го видим различен този сезон. Всички се надяваме да е прав.
Деян Ловрен (Ливърпул).
Доста играчи на отбора ще имат важен сезон да докажат, че не са провал. Но Ловрен е задължен да го направи. Цената от 20 милиона лири и трагичният първи сезон са два аргумента за това. Контузиите на Мамаду Сако са доста чести и това ще го постави в ситуация да играе поредици от мачове. И ако не се подобри, това ще е краят му на "Анфийлд".
Аднан Янузай (Манчестър Юнайтед).
Вече повече от 2 години е в първия тим, има 56 мача за Юнайтед. Но още се чака големият му пробив, след като първите изяви бяха сензационни. Луис ван Гаал изненадващо го вижда в центъра на атаката, а белгиецът твърди, че силата му е на крилото. Където и да играе, време е да покаже, че талантът е готов да избуи, защото времето си минава.
Андрей Крамарич (Лестър).
Рекордната покупка на Лестър отказа на Челси - или поне така се тиражира - и избра по-скромен отбор, за да е водеща фигура. Но с два гола за миналия сезон, Крамарич ще трябва да се справя доста по-добре от август нататък. Ще има и сериозна конкуренция с привличането на японеца Шинджи Оказаки, така че... хърватинът не трябва да си изпуска шансовете.
Том Клевърли (Евертън).
Времената, когато бе титуляр в последния отбор на Юнайтед, вдигнал титлата, са някъде далеч в спомените. Миналият сезон бе сравнително успешен с наем в Астън Вила, а сега направи постоянен трансфер в Евертън. Най-добрият му период всъщност бе при първия му наем от Юнайтед в Уигън, когато мениджър му бе Роберто Мартинес, който сега води точно новия му тим. Дали ще се сработят пак?
Ерик Ламела (Тотнъм).
Рекордната покупка за 30 милиона лири дотук не оправдава нито парите, нито очакванията. Аржентинецът трябваше да замести Гарет Бейл, но... никакъв шанс. Вкара един-два паметни гола, но това са фойерверки. Това е сезонът, в който ще докаже, че става за Тотнъм и Висшата лига. Или... ще бъде продаден следващото лято.
Юнес Кабул (Съндърланд).
Капитан на Тотнъм, герой от похода на тима в Шампионската лига преди няколко сезона... Днес някъде из дебрите на Висшата лига, загубил титулярно място в Тотнъм и принуден да отиде на север в Съндърланд. На моменти е бедствие, в други мачове - като скала. Време е да покаже постоянство.
Елеким Мангала (Манчестър Сити).
Един от най-скъпите защитници в историята на футбола. Миналият сезон бе кошмарен, като не успя дори да се наложи като титуляр. Но има извинението, че не води пълноценна подготовка със Сити. Сега такова няма да има. А клубът изобщо няма да се поколебае да изхарчи няколко десетки милиона за заместник, ако Мангала не покаже драстично подобрение.
Бафетимби Гомис (Суонси).
Време е да излезе от сянката на Вилфред Бони, продаден през януари на Сити. Вкара голове, но не достатъчно, за да го считаме за звезда на Висшата лига. Привличането на Андре Аю ще е още един плюс - градивен и с визия за последния пас, ганаецът трябва да помогне на Гомис да вкарва повече.
Нейтън Редмънд (Норич).
След изпадането на отбора преди 2 години, Редмънд бе свързван с голям трансфер във Висшата лига. Но така или иначе остана в Норич в Чемпиъншип и помогна за светкавичното завръщане.
Въпросът е не дали има талант - това е вън от съмнение. А дали е достатъчно добър за Висшата лига? Младежки национал на Англия, показа нелоши неща и на Евро 2015.
Джей Родригес (Саутхемтън).
Завърна се след контузия, здрав и готов за игра. Родригес ще иска да си върне формата от преди 2 години, когато стана и национал на Англия. Трябва да го направи, ако иска място в състава за Евро 2016, а и разликата от звездния подиум до мъглата на провала е много тънка. Родригес може и да не успее дори да си върне титулярното място в клуба в сериозна конкуренция.
Мачей Видра (Уотфорд).
Чехът е страхотен, когато Уотфорд е в Чемпиъншип и... не чак толкова, когато влезе в елита. Това ще е вторият му опит, а беше и в Уест Бромич преди 2 години. Трябва да започне да прави във Висшата лига това, което не спира да доказва в долната дивизия - вкарването на голове.
Карл Дженкинсън (Уест Хем).
Втори пореден сезон десният защитник ще е под наем при "чуковете", като първият не бе някакъв особен успех. Влиза в плановете на Арсенал, откъдето е преотстъпен, защото договорът му бе подновен. Но трябва да докаже, че има място във Висшата лига, преди Арсен Венгер да му даде нов шанс в първия тим на "артилеристите".
Кристиан Атсу (Борнемут).
Крилото на Челси е под наем в новака, като това е поредният шанс, който получава на ниво Висша лига. През миналия сезон бе в Евертън, но записа един мач като титуляр и общо 110 минути игра. Атсу все още е на 23 години, но ако не започне да показва потенциала си, може скоро да напусне лигата в посока, която... води само надолу.
Конър Уикам (Кристъл Палас).
Нападателят бе купен за 10 милиона лири от Съндърланд и трябва бързо да започне да ги оправдава. Уикам бе сочен за суперталант, но миналият сезон донесе само разочарования. С 5 гола в 36 мача няма как да си звезда от топ калибър, когато призванието ти е да си на върха на атаката. С крила като Боласие и Заха, нещата в Палас може да са различни.
Джак Бътланд (Стоук).
Асмир Бегович замина за Челси и вратите са отворени за младия вратар. Той ще е титуляр през новия сезон, а мениджърът Марк Хюз има огромно доверие в Бътланд. Не е доказал още, че е от класата на Висшата лига, но получава чудесна възможност да го направи.
Сим де Йонг (Нюкасъл).
Ключов играч в Аякс, който спечели четири поредни титли в Холандия. Премина в Нюкасъл преди година, но е преследван от травми, а когато играеше, не вдъхнови никого. Трябва му голям сезон, иначе ще е поредното чудо от Ередивизи, което се проваля в Англия.
Браун Идайе (Уест Бромич).
Нигерийският нападател струваше 10 милиона лири, но не успя да измести дори Виктор Аничебе от отбора. Уест Бромич запази вяра в него за още един сезон, но наистина това е последният му шанс на ниво Висша лига. Трябва да вкарва, защото иначе ще му бъде намерен заместник.
Скот Синклеър (Астън Вила).
Някога той беше топ надеждата на Челси. След това бе най-добрият играч на Суонси в първия им сезон във Висшата лига. После бе луксозно попълнение на Манчестър Сити, където тръгна стремглаво надолу по склона.
Сега ще получи шанс да е титуляр и да играе редовно във Вила. Някогашният голям талант трябва вече да се превърне в зрял и завършен играч, ако не иска Висшата лига съвсем да забрави кой беше този Синклеър.
