Футбол в ритми (без чалга)

Sportcafe 06.05.2013, 09:14

Въпрос с повишена трудност: Къде на тази снимка от подивели шотландци като от "Смело сърце", се връзва рок звездата Род Стюърт? Отговор - най-отгоре! Музикантът е понесен на ръце в опитите да се разруши "Уембли" през 1977 г., след като Шотландия бие Англия с 2:0, с голове на Гордън Макуин и Кени Далглиш. Звездата от сцената не се притеснява и дори е горд от участието си в историческото нахлуване.

Така се прави, Джордж! Елтън Джон показва марковия си шут на играчите на Лос Анджелис Ацтекс, сред които се откроява легендата Джордж Бест. Елтън Джон е съсобственик на отбора в този момент (1976 г.), а месеци по-късно ще купи Уотфорд, с който ще започне славен период, стигнал и до евротурнирите и мачове с българския Левски.

Това е грешната фланелка! Мик Джагър, англичанин до мозъка на костите си (роден в Кент, сърцето на Англия), опитва да подлуди тълпата по време на шотландското турне на "Rolling Stones" през 1982 г. Месеци по-късно Джагър бе на мондиала в Испания, но викаше, естествено, за англичаните.

Новата звезда на аржентинския футбол Диего Армандо Марадона слуша музика у дома на грамофона, преди поредния си мач. През 1980-а в Буенос Айрес се говореше за Диего като за "голямата надежда на Архентинос Хуниорс". Шест години по-късно Марадона направи Аржентина световен шампион, а и до днес е броен за един от най-добрите в историята (ако не и най-добрият).

Ха. Това не може да е вярно. Той бил обикновен човек, слушал музика и дори се усмихвал ... някога. Да, това е сър Алекс Фъргюсън, но далеч преди да си е помислял, че някога ще има титлата сър пред името си. Младият нападател на Рейнджърс си пуска плоча у дома през 1967 г. Цели 46 години по-късно никой не вижда Фърги да се усмихва, а начинът, по който изсмуква най-доброто от играчите си, ни кара да се съмняваме, че изобщо спи и има време за други нормални човешки неща в ежедневието си.

Символът Боби Мур... Магнетичното излъчване на вероятно най-обичания английски играч за всички времена струи и от този фотос. Капитанът на националния отбор и Уест Хем влезе в студио през 1969-а, за да преправи хита на "The Equals" - от "Viva Bobby Joe" песента стана "Viva Bobby Moore". Русокосият идол по това време е лидер на лудата вълна от 60-те. Пее, снима се в реклами, живее живот на рок звезда.

От ляво надясно: Час (музикант), Клайв Алън (голмайстор), Дейв (музикант). Това е нападателят на Тотнъм Клайв Алън, който пее "Hot Shot Tottenham" за финала за Купата на Футболната асоциация през 1987 г. заедно с дуета "Chas & Dave", който е популярен и активен в Англия и до днес. Алън и съотборниците му обаче не бяха в подходящата тоналност на "Уембли" и паднаха сензационно с 2:3 от Ковънтри.

Анди Уилямс беше голяма работа в музикалната индустрия от 60-те и 70-те. Американски вокалист, един от първите с успешни турнета в Англия и Европа. През 1974 г. той пожела да се запознае и с играта, по която всички на този континент са луди. Дечица от Манчестър му изнесоха футболен урок на терена на "Олд Трафорд".

Исторически момент, а цветът е синьо! Хмм.. всъщност снимката е черно-бяла... Но това е записът на станалата култова "Blue is the Colour", която и до днес се лее от уредбата на "Стамфорд Бридж", а феновете на Челси са я приели като своята песен. През 1972 г. отборът я записа в лондонско студио преди финала за Купата на лигата срещу Стоук. Колко жалко, че на "Уембли" цветът не бе синьо - Стоук победи с 2:1.

Класика за Еузебио. Суперзвездата на Бенфика и Португалия си купува плоча от лондонски музикален магазин през 1968 г., ден преди финала за КЕШ срещу Манчестър Юнайтед. Перлата от Мозамбик си хареса "The Dock of the Bay" на Отис Рединг. На следващия ден Еузебио не бе толкова усмихнат - Юнайтед вдигна купата с 4:1 след продължения.

Това не е мач от четвърта дивизия, а мачле на малки вратички по време на фестивала във Финикс. Деймън Олбарн се готви да хвърля тъч в сблъсъка на музиканти от няколко английски банди. Лидерът на изключително популярната през 90-те години група "Blur" е запален фен на Челси, а в тийнейджърските си години е играл за Плимът. Снимката е от 1995 г.

Защо е този суитчър, Роби? За историята остава загадка... Роби Уилямс показва умения с топката преди началото на благотворителен мач в Лондон през 1996-а. Тогава запалянкото на Порт Вейл бе част от "Take That", но кариерата му избухна след раздялата с бандата и солоизявите му го направиха световна звезда.

8 години по-късно... Този засукан джентълмен е сър Елтън Джон, но вече през 1984 г., като собственик на Уотфорд. Екстравагантният музикант, един от първите, афиширал хомосексуалната си ориентация в шоубизнеса, поздравява феновете от първите редове на "Уембли" преди финала на тима срещу Евертън през 1984 г. На терена играчите на Уотфорд обаче не успяха да зарадват боса - 0:2.

Ринго Стар поритва из тревата в една от почивките на снимките на филм за турне на "Beatles" през 1967 г. И за този член на легендарната четворка се спореше дълги години от кой отбор е, защото цялата група пазеше в тайна пристрастията си. Ринго често ходеше да гледа Ливърпул наживо, но наскоро в автобиографична книга издаде, че като дете подкрепял Арсенал.

Над 60 000 лудеят на концерт на "Oasis" в това, което за самата група е Меката на футбола - стадион "Мейн Роуд" в Манчестър. Братята Галахър са луди по Сити, а това шоу е от 1996 г. и е едно от последните на стария стадион на клуба. Сега Сити е съвсем друга бира - бори се за трофеи, има лъскав нов стадион и някои от най-силните играчи в света. А братя Галахър, макар и вече не част от "Oasis", не спират да ходят по мачове.

Краля на ... китарата. Пеле си отдъхва преди поредното зрелище на терена по време на световното в Мексико през 1970 г. Бразилците са на свободен режим по време на мондиала, забавляват се, пеят, танцуват и... играят най-силния футбол, виждан някога от национален отбор. Това е мондиалът, коронясал Пеле като Крал на футбола.

Това е една от най-популярните британски банди през 80-те - "Spandau Ballet". Техният лидер Гари Кемп (вдясно) твърди, че не е имал избор, като е започнал да подкрепя Арсенал през 1970 г. Гледал ги е как печелят Купата на УЕФА същата година (тогава Купа на Панаирните градове) срещу Андерлехт на финала. Кемп държи гордо шалче на отбора преди поредно излизане на сцената.

Това не са национали на Англия. Вляво е Литъл Ричард, а вдясно - Лорд Съч, двама от най-известните соул и рок изпълнители на 70-те години. Снимката е част от афиша на първия голям концерт, изнесен на стария "Уембли" през 1972 г. В шоуто участва още и Джери Лий Люис, а стадионът е претъпкан.

Тримата големи! Хосе Карерас, Лучано Павароти и Пласидо Доминго позират с екипи и топки с логото на световното във Франция през 1998 г. Великото трио изнесе паметен концерт под Айфеловата кула по време на турнира.

"We'll Get It Right" (Ще оправим нещата) пеят националите на Англия, записвайки химна на отбора за световното през 1982 г. Най-отпред е Кевин Кийгън, който се контузи и игра едва половин час на турнира. Англия не оправи нещата, разбира се, но поне си тръгна от световното като един от трите непобедени отбора - другите два бяха Италия и Камерун.

Тези две рок звезди влудяваха трибуните на "Уайт Харт Лейн" с екипа на Тотнъм, а когато това им се стори недостатъчно, Глен Ходъл и Крис Уодъл записаха хитовия "Diamond lights" през 1987 г. Звученето е малко странно, смесват се кокни говорът на Глен с джорди северното звучене на Уодъл...

Футболът и музиката крачат неразделно в годините. Химни на отборите стават световни хитове, рок звезди се перчат с пристрастията и сезонните си билети за любимия отбор, а футболистите моделират прически като лидерите на най-известните банди.

У нас, разбира се, нещата са такива... ама не съвсем. Някоя звездичка от ЦСКА или Левски току се появи на публично място с изпълнителка на фолк хитове с едно име. И се получи "звездна двойка". Нищо, че нито той има повече от 10 гола в "А" група, нито тя - повече от 10 думи в един текст, които да запомниш.

Ники с Алисия е най-култовата ни спойка между футбола и музиката. Иначе като цяло връзката между най-популярната игра и ритмите е постна. Далеч назад останаха времената, когато си тананикахме "Всички на мача, всички във хор - Мексикооо", песничката за мондиала през 1986-а. Или далеч не толкова сполучливата "Цялата Пенева чета" от 1994 г. Не е редно, но трябва да споменем и хард суб хита "4-4-2" на изпълнителката Кали (другите части от името не са важни), посветен на Зума и как той имал "тежката дума" за световното от 1998-а.
Така сме ние на картата.

В същото време Хулио Иглесиас е пазил вратата на Реал, макар и само за юноши, и нареди строфи за любимия отбор. Ерос Рамацоти обича лудо Юве и написа химн, а концертите на Oasis започваха и завършваха с "Кои, по дяволите са Ман Юнайтед!?", което бе поредната декларация за лудостта на бандата по Сити.

Status Quo не се сдържаха и написаха "Glory, glory Man United". Джери Марсдън изпя "You`ll Never Walk Alone", а националните отбори на Англия през годините опитаха какво ли не на сцената с микрофон в ръка. Глен Ходъл и Крис Уодъл стигнаха до номер 12 в чартовете на Великобритания с "Diamond Lights" през 1987 г., а Газа бе в основата на "World in motion", изпята за световното през 1990 г.

Велики кадри от миналото са сълзите на Род Стюърт, когато любимият му Селтик би Барса в Шампионската лига миналата есен, както и невярвящият Мик Джагър, навел глава в отчаяние, след като Англия отпадна с дузпи от Аржентина през 1998-а.