Като мениджър на Уимбълдън, Басет стана известен с това, че позволяваше на играчите му да правят каквото си искат - както на терена, така и извън него.
В последствие си спечели име на специалист по спасяване, след като успя да издърпа Шефийлд Юнайтед от прага на изпадането.
Тази му слава му спечели и доверието на шефовете на Нотингам и Лестър, където, обаче, реномето му се оказа по-голямо от възможностите.
За мнозина присъствието на бившия наставник на Барса в тази класация е шокиращо, но когато имаш Лионел Меси в състава си, това, което трябва да направиш, е да кажеш на изградените футболни гении - Шави и Иниеста: "Подайте си и след това дайте на Меси".
Истината е, че Пеп се доказа
Изключителен симпатяга, който на приличен, но придобит, британски английски обяснява как въпреки резултата е видял позитиви в играта на неговите възпитаници.
Безспорно има качества, но не блести с работата си до момента в Евертън, въпреки позитивните и спокойните си коментари след странните резултати на "карамелите".
Ако обърнете внимание на начина, по който нарежда защитата в някои случаи, ще се изумите.
Малко след като Блан бе привлечен от Сър Алекс, сред феновете на английската Висша лига започна разпален спор относно това дали Лоран е най-бавният играч в историята на английското първенство.
Въпреки характеристиките му като играч, Блан изненадващо бе набеден за талантлив мениджър и му бе поверена ролята на треньор на френския национален отбор, където се справи отчайващо.
Въпреки това в момента води Пари Сен Жермен, където се справя относително добре. Трябва да се вземе предвид факта, че това е първенство, предназначено да бъде гледано на няколко бири в кръчмата, а с играчи за 10000 трилиона в лига, в която се залага на местни и неизвестни футболисти, първото място не трябва да е изненада.
Недостижим в Англия.
Но на международната сцена - предвид факта, че водеше Юнайтед с абсолютна власт в продължение на 25 години, две титли от Шампионската лига са разочарование.
Статистически това значи, че той е бил неуспешен на най-авторитетната клубна арена в 92 процента от случаите.
Ако крещенето и обиждането на журналисти бе основателна причина за придобиване на легендарен статус, то всички ние щяхме да бъдем богати и известни.
Да, Фелипао спечели Световната титла, но трябва да се направи вметката, че тогава той направи това с Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо в състава си, така че не е като неговият треньорски брилянтен ум да е бил причината.
В остатъка от кариерата си, Сколари се пробва в титани на футболната игра като Буньодкор, Ал Кадисия и Хублио Ивата. Единственото му сериозно предизвикателство бе в Челси, където представянето му може да бъде определено по един начин - фиаско.
Ако се раздаваха трофеи за откритие на млади талантливи халфове, Арсен щеше да спечели няколко. Но нещата не стоят така.
За кратко Венгер доказа, че е добър треньор, но в последните години най-доброто му управленско постижение изглежда е способността му да убеди борд и фенове, че непечеленето на трофеи е нещо, което не е проблем, предвид ранга на клуба.
Директният виновник за "тики-така" стилът, завладял Ноу Камп и като цяло модерният футбол.
Направи страхотни неща, но постоянният му и упорит отказ да тества способностите си в Англия, както и липсата на адекватно изпитание след края на престоя му в Барса, показват известна доза страхливост.
Симпатичният шотландец си гарантира място в историята, извеждайки Ливърпул до дубъл в първия си сезон начело, който започна като играещ мениджър.
В последващата му кариера той на няколко пъти успява да изведе отбори, намиращи се на незадоволителна позиция до по-добро класиране, но без особени крайни успехи.
Като цяло Далглиш е мениджър, който има усет за играчи, успявайки през годините да привлече същински звезди, но дали поради липса на тактическа мисъл в съвършен вариант, дали поради липса на друго, но Кени така и не успя да се превърне в един от най-великите треньори.
Обичан от медиите поради готовността му във всеки момент да произведе изказване, готово да бъде директно поставено като заглавие.
Медиината му харизма успя да го постави в котировките за нов мениджър на Англия. Истината е, че в многото отбори, които е водил, Хари винаги се е оправдавал за липсата на успехи я с липса на талант, я с отсъствие на кармична благонасоченост към неговите играчи.
Ако трябва да говорим с факти - в кариерата си той има само един трофей и то с Портсмут, като състава беше толкова скъп, че почти банкрутира тима. Сходна е ситуацията в КПР, но без трофеят.
Може би най-надценяваният треньор във Висшата лига.
