Доживяхме деня. Дори земетресението не ни го отне, нито пороите, катаклизми или прекаляването с информация. На 23 май в 20 ч българското първенство за два часа ще докосне английското с финален директен сблъсък за титлата. Лудогорец срещу ЦСКА. Залогът е злато или... нищо.
Изходните позиции са ясни, армейците водят с 2 точки. Лудогорец бие и е шампион за първи път. Реми или победа на ЦСКА и титлата отива за 32-ри път на „Армията".
Разбира се, това си остава финал в стил БГ, а Разград е толкова далеч от Манчестър и онзи фантастичен завършек на битката за титлата, колкото Ивелин Попов от Дидие Дрогба. Но все пак е нещо - имаме си своя финал. За първи път от 29 години титлата ще се реши в пряк мач в последния кръг.
Нищо, че ще стане на стадион за 6 хиляди души. Нищо, че ще е в делничен ден, незнайно защо и необяснимо като повечето решения на БФС. Няма значение, че 30-ина часа преди началото не се знаеше със сигурност в колко ще почне зрелището и коя телевизия ще го предава (ТВ 7 в крайна сметка). Забравете и скандалите около съдиите, тръгнали в състав като за мач на малки вратички за Разград (общо 7), а там чакащи жребий. Не обръщайте внимание и на истерията около билетите, които а-ха да тръгнат за София, ама остават в Делиормана, после пак тръгват и така...
Дистанцирайте се от обвиненията, че куфарчета с пари летят към рефери, играчи на съперника и кой ли още не. Не оставяйте да ви обхване и параноята, че всичко било нагласено, както четем почти ежедневно в сайтове и вестници.
Просто се насладете на чувството да чакаш до последната минута на първенството, без да знаеш кой ще е шампион.
Ако сте от Разград, изживейте деня, който може и никога да не се повтори. Защото засега Лудогорец е само явление. Няма минало и не е ясно колко далечно и успешно ще е бъдещето му. Но има настояще и то може да е със златно покритие. Радвайте се на лудостта за билети, на очакването на големия мач, какъвто градът и региона не са виждали.
Ако обичате ЦСКА, качете се на колата и идете на мач. Дори да не можете, просто изживейте големия ден. Отборът на сърцето ви стигна до него по незнайни пътища на свръхмотивация, през куп проблеми и зимна разпродажба на водещите играчи, със смени на треньори и гафове на ръководители. ЦСКА е на финал за титлата и е в позицията на лидер с 2 т. аванс. Вярвахте ли го на националния празник 3 март, например?
Ако сте неутрален (тази дума има ли изобщо тежест в нашите футболни страсти), седнете и се изкефете на мача. Помислете за автоколоните, пътуващи в лошото време и делничния ден, за трибуните, които ще са пълни поне 2 часа преди мача, за емоциите, за заряда, за интригата. Сетете се как 500 човека са се вдигнали от цяла Северна България, за да гледат тренировката на ЦСКА във вторник в Русе. Това не е ли любов към играта и отбора? И не си ли заслужава да изгледаш с кеф мача?
Всяко българско първенство трябва да завършва като този сезон. В сряда, на 23 май, трябваше да се решат и изпадащите. Както ще се разпределят и оставащите места в Европа. Поне 6 отбора днес имат за какво да играят. Това е отличен старт. Дано догодина в последния ден от сезона са 10, не 6.
Ако свикнем с традиция на неизвестност до последния ден, първенството ще ни е интересно от първия. Ще ходим по стадионите, ще преживяваме, ще страдаме и ще се радваме.
И няма да питаме „кой ще е съдията в събота". А ще зададем въпроси като „контузен или наказан е десния халф", „колко струва билета, за да идем на стадиона" и „кой ще е голмайстор на първенството".
Звучи идеалистично, а каквото и да стане днес, позитивизъм едва ли ще има. Все някой ще е недоволен, ограбен и ощетен. Причините са изброени по-горе: съдиите, билетите, куфарчетата, истерията, скандалите с тв излъчването... Има ги. Просто е време да започнем да ги оставяме встрани и да ги принасяме в жертва на футбола.
Само така ще го заобичаме истински отново.
