Жоао Алвес Де Асис Силва е на 27 години и е висок метър и 90 см., но голямото момче е известно просто като Жо.
Нападателят на Атлетико Минейро е един от 23-мата в състава на Бразилия за световното първенство.
"Сега очакваме голямата мечта да стане реалност", отправя поглед към небето националът на "селесао".
Както всеки бразилец, Жо има право да мечтае, а футболната му история си заслужава.
"Никога не сме разчитали и вярвали, че Жоао може да стане футболист. И не заради нещо друго, а защото той не харесваше футбола", спомня си неговата майка Елиса Силва.
Играчът е син на шофьор на такси и чистачка и е израсъл в беден квартал в източната част на Сао Пауло.
"Не бях увлечен по футбола. На улицата предпочитах други игри. Да ритам не ми беше приоритет", спомня си той.
Въпреки това, Жо изглежда орисан да побегне след топката още в ранна възраст.
"По-големите започнаха да ритат на нашата улица и аз се включвах. Приятели на татко ме гледаха и дори го предупреждаваха да ми хвърля по едно око, защото притежавам талант."
Само една проба е достатъчна на Коринтианс да се убеди, ча слабото и високо момче може да стане добър футболист.
"Помня го сякаш бе вчера. В първите 20 минути на тренировката вкарах 4 гола!"
"Извадиха го от игрището и тикнаха едни документи в ръцете ми. Бях доста изненадан", спомня си баща му.
Това е началото на краткия, но продуктивен период на футболиста при "мускетарите".
"Коринтианс отвори футболните врати за мен. Изпитвам голямо уважение и съм благодарен на клуба. Много приятели ми казват, че трябва да завърша кариерата си именно там. Наистина си го мисля, защото това бе отборът, от който започна всичко. Аз съм това, което съм, благодарение на Коринтианс."
Нападателят прекарва две години при "мускетарите" и до ден днешен той е най-младият футболист, играл за първия отбор.
Жо е само на 16 години и 4 месеца, когато го викат при професионалистите.
"Тази мисъл не ми излизаше от главата, докато пътувах в автобуса и метрото. Когато се прибрах и казах на татко, че ще играя срещу Гуарани, той щеше да падне. Повика баба ми, лелите ми. Всички... Все едно бе станал шампион. Татко бе осъществил мечтата си синът му да е футболист. Влязох за 5 минути, но те бяха най-щастливите през живота ми."
Над 20 от роднините на Жо са на трибуните за този мач. Но някой много специален липсва...
Само година по-рано, по-големият брат на Жо, Жеан, който е луд по футбола, загива в катастрофа.
"Нека така да го кажем - брат ми бе за мен като втори баща. Мой съветник за всичко. Играехме си на футболист и репортер, който го интервюира. Беше много специален за мен и много ми липсва. Бяхме постоянно заедно. Прекарвах повече време с него, отколкото с нашите."
"Жо страдаше най-много. Всичко се случи, когато най-много се нуждаеше от него", разкрива мама Елиса.
"Тогава от нещастието получих вдъхновение. Нова къща за майка и татко, да имам семейство и да съм успешен футболист. Всичко това бе в главата ми и си казах, че ще го направя."
И играчът постигна много!
"Брат му обичаше да казва: "Татко, като порасна ще ви купя това и онова, ще ви взема нова къща, където да живеете с мама..." Всичко, което ни обещаваше, се сбъдна благодарение на Жо", през сълзи разказва баща му.
След краткия си престой в Коринтианс, Жо отива в руския ЦСКА Москва едва на 18 години.
"Русия бе страната, която ме прие с отворени обятия. Бях щастлив и изкарах три страхотни сезона там. Повикаха ме за първи път в "селесао", когато бях в ЦСКА. Тази страна беляза живота ми завинаги."
Нападателят прекара 3 години в Русия преди трансфера в английската Висша лига.
Но големите пари на Манчестър Сити не проработиха. Наемите в Евертън и Галатасарай също не бяха успешни. Връщането в Бразилия изглеждаше най-добрата идея и след кратко време в Порто Алегре, той се озова в Интернасионал.
"Мислех си, че това е краят и че с кариерата му е свършено", признава баща му.
Но след това се появи Атлетико Минейро и магията. "До ден днешен не мога да си го обясня", споделя нападателят за един момент в Бело Оризонте, който преобръща съдбата му.
"Имахме разговор с президента на клуба и той каза нещо, което ме порази. Попита директно: "Къде е онзи Жо, който помня отпреди 5 години? Онзи, който беше в националния отбор и най-младият футболист, играл за Коринтианс? Къде е той?" Нямах отговор и мълчах. Тогава той каза "Не мисля, че си забравил как се играе футбол. Просто трябва да се събудиш. Ще играеш отново добре тук. Сигурен съм."
И нападателят се преоткри с черно-бялата фланелка.
Наставникът Куча изигра основна роля в събуждането на играча, а миналата година Атлетико спечели Копа Либертадорес – първата в историята на клуба.
Успехът привлече вниманието на националния отбор и Жо получи шанс да замени контузения Леандро Дамиао в състава за Купата на Конфедерациите.
Босът на "селесао" Сколари лично съобщил новината.
"Той ми каза: "Викам те, защото Леандро Дамиао се контузи. Следващият мач е в Порто Алегре срещу Франция. Ще говорим по-късно. Готви се, че летиш за Порто Алегре." Това бе магия! Започваш да си мислиш през какво си преминал през кариерата си. Беше важно за мен и си казах, че това е моят шанс и повече никога няма да съм извън "селесао".
Жо стана важна част от отбора на Бразилия и винаги може да се разчита на него, когато е на скамейката.
Неговото представяне не остана незабелязано от Фелипао и наистина винаги е в отбора след онзи момент на Конфедерациите.
Сега само след седмица, момчето, което навремето не се захласваше по футбола, отива на световно.
"Връщам се към времето, прекарано с брат ми. Той винаги говореше за това, че няма по-велико нещо от това да стигнеш до националния и да играеш на световно. "Един ден ще играя на Мондиал и ще направя цялото семейство щастливо", обичаше да мечтае той. Сега аз съм близо до сбъдването на тази мечта."
"Това ще бъде най-важният момент в живота ни", признава и доня Елиса.
"Най-важното за мен е да съм съсредоточен и да сбъдна мечтата на батко", през сълзи завършва Жо.