Уго Санчес е може би най-известният пример за предателство по оста Атлетико-Реал. Мексиканската легенда преминава в Атлетико от Пумас през 1981-а и прекарва четири сезона на "Висенте Калдерон", но историческия си статут завоюва именно с екипа на Реал, където вкара над 200 гола между 85-а и 92-а.
Снимка: alchetron.com
Пако Йоренте последва примера на Санчес през 1987-а. Той идва от школата на Атлетико, за да запише седем сезона в Реал, където стига и до националния отбор на Испания.
Снимка: getty
Бернд Шустер пък е сред най-известните имена преминали от "Бернабеу" на "Калдерон". Това се случва през 1990-а, а най-любопитното е, че две години по-рано той пристига в Мадрид не от къде да е, а от тима на Барселона.
Снимка: getty
Хуан Еснайдер последва примера му няколко години по-късно. През 1996-а бившият аржентински национал напуска Реал, където започва кариерата си, за да я продължи при "дюшекчиите". Там обаче се задържа само една година, преди да потърси спасителен пристан в каталунския Еспаньол.
Раул бе на 17 години при дебюта си за Реал през 1994-а, а впоследствие се превърна в икона на "кралския клуб". Малцина обаче знаят, че кариерата на Раул започва именно на "Висенте Калдерон", а той решава да премине в Реал, когато "дюшекчиите" закриват школата си.
Снимка: getty
Сантяго Солари - бивш съотборник на Раул в Реал, който също предаде Атлетико. Солари премина на "Висенте Калдерон" от аржентинския Ривър Плейт, но впоследствие игра пет години на "Сантяго Бернабеу", преди да премине в Интер през 2005-а.
Снимка: getty
Хосе Антонио Рейес пък е обратен пример - той не смени двата клуба директно, тъй като бе в Реал Мадрид под наем от Арсенал, но след края на сезона артилеристите го продадоха на другия гранд от Мадрид.
Луис Арагонес е сред най-големите легенди в историята на Атлетико, а под негово ръководство започна и възхода на "Ла Фурия Роха". Той изкарва няколко неуспешни сезона в Реал, като дори не записва мач за първия отбор, но след това получава своя реванш с екипа на "дюшекчиите", където изкарва последните десет години от своята кариера, а впоследствиe прави име и като треньор на отбора.
Снимка: getty
Фелипе Луиш, Хуанфран и Саул Нигес са сред по-скорошните примери за дезертьори от "Бернабеу" към "Калдерон". И тримата първоначално са част от юношеските формации на Реал, но избират да продължат кариерата си в Атлетико, където им бе осигурено повече поле за изява.
Снимка: getty
Алваро Мората пък стартова като юноша на Атлетико. Впоследствие премина в Хетафе, а от там вече го забеляза отборът на Реал, който издигна играта му на ново ниво.
Снимка: getty
Тео Ернандес е най-пресният пример за футболно дезертьорство в Мадрид. Той обаче със сигурност няма да бъде приет добре при гостуванията на Атлетико, заради начина по който си тръгва от отбора.
