Късно снощи отборът на Русия спечели световната волейболна лига. Сборная винаги е сред фаворитите във всеки турнир в този спорт, но в последните години трудно успява да печели титли. Последният успех на руския отбор в Световната лига, например, е от далечната 2002 г. Последният и единственият...8 от последните 10 издания на тази надпревара пък бяха спечелени от Бразилия - тимът, който снощи загуби в Гданск.
За победата на Русия могат да се намерят десетки оправдания - че кубинците са млади, че американците разчитат още на "старите пушки", които са доста поуморени, че звездите на Полша не играха, а бразилците не са това, което бяха преди година. Или че в петия гейм финалът можеше да бъде както спечелен, така и загубен. Всичко това е вярно. Но пък с цялото си представяне в Световната лига Русия определено заслужи успеха си.
Във всичките си 17 срещи волейболистите на Владимир Алекно изпълняваха добър и сравнително постоянен начален удар. Нито един друг отбор в световната лига не може да се похвали с петима толкова добри изпълнители на сервис, каквито има Русия. Волков, Михайлов, Бирюков, Хтей и Мусерски могат да объркат всяко посрещане когато застанат на линията. Изпитаха го и бразилците, чиито посрещачи Мурило, Серджо и Жиба минават за най-добрите в света. Логично и Дмитрий Мусерски спечели наградата за най-добър изпълнител на начален удар.
След като разстроят посрещането на съперника, той няма как да организира бърза и непредсказуема атака. Това позволява на Русия да организира добра блокада. Сборная продължава да бъде един от тимовете с най-добра блокада в света. И това се дължи не само на изявите на централните блокировачи Александър Волков и Дмитрий Мусерски, а и на другите в тима на Владимир Алекно като Максим Михайлов, Тарас Хтей, а дори и на Денис Бирюков.
Дори когато не успее да постигне директна точка блокадата на Сборная върши своята работа, защото успява да омекоти удара на съперника. В предишните години руските волейболисти изпитваха сериозни трудности, когато трябваше да играят в защита.
В тази Световна лига обаче тимът бе направо неузнаваем, защото всяка топка, която можеше да бъде спасена беше спасена. А често това се случваше и с предварително обречени топки. И тук блестеше не само либерото Соколов, но и дори ръстовият Максим Михайлов.
В изиграните до този момент 17 срещи руснаците се справиха и с посрещането - още един от традиционно по-слабите им елементи. Дори трудностите, които изпитваха при поемане на изпълнен без отскок сервис бяха неутрализирани по време на финала с Бразилия.
Силни изяви имаше и разпределителят Сергей Гранкин. Но тогава когато играта му не тръгваше Алекно вече имаше негов добър заместник - Александър Бутко. Точно това се оказа ключът към победата във финалния мач снощи. В началото когато се появи на терена Бутко заложи основно на атака с Максим Михайлов, но след като събра достатъчно увереност предложи интересни решения в атаката на тима.
Всъщност именно атаката бе другото силно оръжие на Русия. Максим Михайлов и Тарас Хтей изиграха феноменален турнир и логично Михайлов спечели наградата за най-полезен играч. Денис Бирюков също имаше доста силни изяви. Освен това всеки път когато разпределителите решаваха да използват централните блокиращи за атака се получаваше. Макар че в този елемент Русия определено има резерви...
Освен това отборът-победител в Световната лига разполага с много млади играчи. Бирюков и Мусерски са на по 22 години, Михайлов е на 23 години, Волков и Гранкин - на по 26. Дори опитния Хтей няма 30 години. Този отбор може да играе още дълго в този си вид.
Епохата на тотално преимущество на Бразилия може би е временно прекъсната, не е приключила окончателно. Но докато Селесао намери себе си отново дали не е дошло времето на Русия?
Защо чак сега? Абсурдната сага с Тен Хаг е срамно петно за Ратклиф и Ineos
