Когато сър Алекс беше основната движеща сила в Юнайтед, дългосрочна стратегия не беше нужна - всъщност самият той беше дългосрочната стратегия и инстинктивно знаеше кое е най-доброто за клуба. Откакто легендарният мениджър напусна, от изпълнителния директор Ед Удуърд се очаква да бъде човека със стратегията. Той опита да повтори модела "Фъргюсън" с Дейвид Мойс, после смени посоката с Луис ван Гаал, после и с Жозе Моуриньо. Сега Оле Гунар Солскяер е в търсене на автентичния стил на Манчестър Юнайтед, но в клуба трябва да разберат, че им е нужна конкретна стратегия и вече няма да намерят един-единствен човек, който да може да решава и да движи всичко. Сър Алекс е неповторим и връщане назад няма.
Кой носи отговорност за привлечените футболисти в Юнайтед и платените за тях суми? Твърде много треньори в твърде много трансферни периоди доведоха свои предпочитани играчи, но липсата на дългосрочна стратегия означава, че клубът прави селекцията си импулсивно и според случая. Във водещите клубове обикновено попълненията са привличани с идеята за конкретен стил на игра и с предварително планирана роля в отбора. Но след напускането на сър Алекс, Манчестър Юнайтед просто не знаеше какъв стил на игра ще развива в следващите години и затова сега разполага със състав от несъвместими играчи, пожелани от мениджъри, които отдавна си тръгнаха. Все още се чака назначението на технически директор, а летният трансферен прозорец наближава.
Високите финансови претенции на Алексис Санчес отказаха Манчестър Сити от него и откакто той е в Юнайтед, своите договори с "гражданите" подновиха Рахийм Стърлинг, Бернардо Силва и Габриел Жезус. В момента Санчес е периферна фигура в Юнайтед, но остава най-скъпоплатеният футболист във Висшата лига и докато той е част от съблекалнята, останалите ще имат изключително високи претенции, за да подновят своите договори. Клубовете обикновено поддържат определена политика на заплатите - точно за да избегнат случаи като този. Жозе Моуриньо разтресе съблекалнята, за да изпълни исканията на Алексис и Юнайтед тепърва ще страда от това. Сега Давид де Хеа и Маркъс Рашфорд например ще мислят дълго доколко си заслужава да посветят кариерата си на "червените дяволи" и срещу какво заплащане. Докато Санчес е там, няма да има спокойствие по темата със заплатите. Въпросът е кой въобще би го привлякъл в момента...
Клубът побърза да подпише със Солскяер за три години, което на пръв поглед беше задължително решение заради бързия прогрес при норвежеца. В настоящия катастрофално лош период за отбора обаче проличават и недостатъците на Оле, неговата липса на опит на най-високо ниво в професията и липсата на умели и изненадващи тактически ходове. Оказва се, че той подхожда към големите мачове по много сходен на Моуриньо начин. Но Специалния успя да настрои почти всички срещу себе си и да убеди, че проблемите са по негова вина. Сега, когато провалите застигнаха и Солскяер, вината е прехвърляна на играчите - но това са същите играчи. Ако формата на тима продължава да е такава, не след дълго Юнайтед отново ще трябва да натисне бутона "рестарт" и да избира от намаляващите опции за следващ треньор.
За всичко изброено отговорността пада върху собствениците от семейство Глейзър, но на тях едва ли им пука особено. Шестте деца на Малкълм Глейзър и останалите инвеститори се радват на големи дивиденти, защото Юнайтед продължава година след година да регистрира рекордни приходи. Това изглежда задоволява босовете, които не се интересуват толкова от представянето на терена и затова са доволни от работата на Ед Удуърд и функционирането на марката "Манчестър Юнайтед". Феновете обаче виждат, че клубът е занемарен, стадионът също - в години, когато останалите топ отбори строят нови стадиони или мащабно ремонтират съществуващите. Юнайтед остава в челото на класациите за най-богати футболни клубове в света, но в последните години успехите липсват - а това няма как да не тръгва от собствениците.
