Към манастир или лудница

Играчите на Челси не го казват в пряк текст, но е видно в очите им. Те искат мъст. Феновете ще са жадни за кръв, отмъщение и справедливост, когато мегаотборът на Барсeлона стъпи на терена в Лондон в сряда вечер. Границата между футбола и лудостта ще е много тънка, след като през годините мачовете между тези съперници винаги са я докосвали, а два пъти истерията мина и отвъд.

Дали към лудницата, или към манастира, може лесно да се отправи и 36-годишният германски педант Феликс Брих. Не брех, а Брих! Кой в УЕФА реши не особено опитният и авторитетен арбитър да поеме най-опасния мач в Шампионската лига от години, е загадка за здравия разум. Този човек ще трябва да концентрира цялата сила и непукизъм на нацията си, за да се предпази от лудостта.

Преди 3 години без 18 дни Челси трябваше да играе финал в Шампионската лига. Барса бе надиграна, направо смачкана в Лондон. Но крехкото 1:0 оставяше до последно вратичка за гостите, които имаха нужда само от гол, за да се промъкнат на финала. Една, втора, трета ситуации за дузпи, които не са отсъдени.

Норвежкият гигант с опулени очи Том Хениг Йовребо просто погреба Челси. Вместо два или три на нула, гол на Иниеста в добавеното време и 1:1.

И още една очевидна игра с ръка веднага след това, и пак няма дузпа! Четири ужасни решения все във вреда на домакините. След края светът видя едно от най-невъздържаните изригвания на толкова висока сцена, в което Балак, Дрогба, Тери и останалите искаха да пребият норвежеца.

Той бе изведен от Англия като престъпник, заляха го смъртни заплахи, а седмица по-късно не издържа и се отказа от съдийството. Вероятно след като е видял на запис какво извърши. А месеци по-късно агенциите разпространиха, че е станал монах. Това е пътят след Барса - Челси: или в лудницата, или в манастира.

Онзи опулен норвежец не е забравен. Челси още кърви, задето не игра на онзи финал. Но историята е още по-дълга и все така пълна със скандали. Преди 12 години Барса елиминира Челси с 5:1 на реванша, но след продължения - 3:1 и 1:3 в двата мача. Това е първият и последен сблъсък, в който съдиите не се намесиха решаващо. Барса би две дузпи на реванша, но и двете бяха неоспорими.

Започна се през 2005-а, когато Барса победи с 2:1 в първия мач на „Камп Ноу". Дидие Дрогба бе изгонен и домакините обърнаха мача в последните 30 минути. Моуриньо бе бесен, тогава започнаха неговите словесни атаки към Барса.

На реванша друг опулен и гологлав гигант - Пиерлуиджи Колина, не видя как Рикардо Карвальо прегърна вратаря на Барса Виктор Валдес и топката спокойно влезе във вратата, изстреляна с глава от Джон Тери. Валдес нямаше как да я спре, държан здраво от Карвальо, а голът донесе 4:2 за Челси и елиминиране на каталунците. Моуриньо спокойно подмина инцидента, не го бе видял добре.

Година по-късно Жозе отново бе видял добре всичко и кипна като чайник. Барса дойде и победи в Лондон с 2:1, а друг норвежец - Тере Хауге, изгони още в 36-ата минута Асиер дел Орно от домакините. Специалния намери специални думи, за да нагруби Барса като „съдийски отбор". На реванша Маркус Мерк даде доста пресилена дузпа за Челси, но въпреки нея резултатът остана 1:1 и Барселона продължи напред.

Нищо не е забравено, нито простено. Челси иска своето отмъщение, а най-силният отбор в света се цели в своя пореден финал. Все по-разпространената теория за съдийските аванти, които били все в полза на Барса, сякаш опитва да подбие реномето на тима на Гуардиола като най-добър и изящен пример за това как се играе футбол.

Всеки има право на мнение. В Западен Лондон, по пътя към стадион „Стамфорд Бридж", не опитвайте да оборвате тази теза в спор с феновете на Челси. Те няма как да я отрекат след това, което видяха с очите си през 2009 и от което още сънуват кошмари.

Новините

Най-четените