Трансперантът на снимката беше издигнат в подкрепа на братята Веско и Павел Ермалаеви. Те бяха набедени за взривовете пред офисите на РЗС и ДСБ, но надали вече някой знае за какво точно ги обвиняват, защото обвиненията са толкова противоречиви, че не вярвам да има нормален човек, който да успее да разбере на какво основание са задържани.
Всъщност, Павел вече е на свобода. Голяма каша, но някой да се учудва? Така се случват нещата тук, правата ни остават в пространството и малко са тези, които смеят да ги търсят.
В България футболните фенове са заклеймявани като отрепки, наркомани и какво ли още не, а всъщност те са едни от малкото, които смеят да застанат срещу системата, да кажат на глас какво не им харесва и да отстояват позициите си. Не се пускат по течението, а се борят. Вярно, повечето са с по-буен характер, но ако всички бяхме смирени, щяха да ни тъпчат още повече.
Лично аз не искам да си представям, като какви опитни мишки щяхме да живеем тогава. Стадионът е единственото място, където можем да видим толкова обединени хора заедно. Всички обединени от любовта си към футбола и определения футболен клуб. Там се събират хора от всеки обществен слой и с различен финансов статут - всички опиянени от магията на футбола, забравили за различията и проблемите си!
Не ме разбирайте погрешно, не искам да изкарвам никой светец, но перфектни хора, за съжаление на всички, няма. Момчетата и момичетата, които ходят на стадиона, не са по-различни от тези, които срещате на улицата, в заведенията, в офиса... Когато са в своя сектор, обаче, вече биват изкарвани какви ли не... Може би властта се страхува, защото са много?
Чел съм за истории за погребението на Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков Тогава се събират десетки хиляди души, дошли да отдадат последна почит на своите любимци - оставили са съвсем малко време на хората да кажат последно сбогом и след това тълпата е била разпръсната. Тогава също управляващите са изпитали страх.
Изпитали са страх, защото толкова много хора са неконтролируеми и, когато нещата в държавата не са, както трябва, всички тези хора могат да решат да поискат сметка. Дали не се случва същото и сега? С постоянните си публикации за футболно хулиганство и т.н. властта и медиите създават чувство, че искат да държат хората далеч от стадиона, да не позволяват на много хора, да се събират на едно място...
Колко лесно обаче едни и същи хора могат да бъдат удобни и неудобни за властта... Когато са много, са неудобни, защото няма как да бъдат контролирани, но когато им трябва „виновен" - някой от по-буйните младежи веднага се превръща в удобен и разни карикатури с пагони успяват да си измият ръцете, а други политици, или по-скоро медийни звезди, се бият в гърдите колко работа са свършили.
Всички сме чували израза „невинен до доказване на противното", но в България и в частност в случая с взривовете пред офисите на РЗС и ДСБ „виновни до доказване на противното" се оказаха две момчета, запалени привърженици на Левски - Павел и Веско Ермалаеви.
Не искам да издавам присъди, не съм съдия, нито юрист, но в случая и за най-простия човек става ясно, че доказателствата срещу тях са меко казано смешни http://www.facebook.com/groups/190462031013875/doc/191348927591852/Единственото нещо, по което единият от братята Веско (Павел вече е пуснат на свобода) отговаря на описанието на извършителя на взривовете, е, че е едър...
В подкрепа на Павел и Веско създадоха група във Facebook, която за броени дни достигна до над 10 000 души. В една от дискусиите в групата се включи и депутатът от РЗС Емил Василев, който твърдеше, че след собствено разследване е разбрал, че виновникът за взривовете била някаква пернишка мутра. Господинът обясни, че е споделил всичко това и в полицията, но към момента подобна информация в медиите не излезе.
Естествено, по-важно е да знаем каква нова лента е прерязал бат' ви Бойко, отколкото това, че едно момче лежи в ареста, без да има никакви доказателства срещу него.
Медиите предпочитат да целуват задници, вместо да използват правото си на свобода на словото, жалко за тях, жалко и за отвратителния дъх в устите им... За разлика от всички медийни целувачи на ануси, Павел и Веско не се страхуват да изкажат мнението си и за това се превърнаха от неудобни в удобни. В такива можеше да се превърнем всички, но малко хора се замислят за това, докато не опре ножът до кокала.
И накрая ще цитирам заглавието на един сръбски филм „Не сме ангели" - нито аз (говоря за себе си, защото и аз съм запален футболен фен), нито Веско, нито Павел, но и нито един от нас не е терорист. Единственото, което искаме всички е истината!
