Мислеха го за дилър и опряха пистолет в челото му, но той стана звезда от Висшата лига

За един млад футболист обикновено е тежко да се наложи в друга държава, която е на хиляди километри от родината му.

Често се оказва и бреме да оправдае висока трансферна цена, като тази, която Евертън тъкмо плати за 21-годишния Ричарлисон. Бразилският футболист обаче е преживял толкова тежки моменти досега, че това напрежение ще му се струва като дребна работа.

Ричарлисон де Андраде е новото попълнение, за което Евертън плати 35 млн. паунда на Уотфорд и което утрои цената си само за година във Висшата лига след пристигането си от Флуминензе.

Детството му в Бразилия обаче е белязано от бедност, разбито семейство и различни опасности, от които футболът го спасява. "Животът ми можеше да е свършил няколко пъти, защото се оказвах на грешното място в грешния момент", разказва крилото и си спомня кога е видял пистолет, насочен към себе си.

"В деня, когато онзи човек насочи пистолет към главата ми, той мислеше, че съм наркодилър и се опитвам да му открадна дистрибуторската точка. Уплаших се и си помислих, че ако дръпне спусъка съм умрял. Но оцелях и продължих напред".

"Мечтаех да стана футболист, отдадох се на тренировки, за да изпълня целта си. Винаги съм взимал верните решения и Бог ме прати на правилното място".

Много от суровите предизвикателства той е посрещнал още в родното си градче Вила Рубиа в югоизточната част на Бразилия, за което все пак си спомня с усмивка.

"Отраснах в много скромно семейство, играехме си с хвърчила и футболни топки. Веднъж съседът си изскуба тревата и я изхвърли. Брат ми я събра и я насади край нашата къща, за да си направим игрище".

Не го спира нито липсата на истински терен, нито изкушението да се обърне към наркотиците. "Там, където живеех, имаше много хора, използващи наркотици и оръжия, беше опасно. Предлагали са ми да опитам, но добре че никога не се поддадох. Треньорите от моята футболна школа бяха полицаи и винаги даваха на мен и на брат ми добри съвети. Много мои приятели посегнаха към дрогата и повечето от тях са в затвора. Все още говоря с тях, но трябва да съм много благодарен, че не тръгнах по техния път", продължава разказа си Ричарлисон.

Както за много други деца в Бразилия, и за него футболът се оказва билет към света извън бедния му квартал. Но само талант не е достатъчен - едва на 7 години му се налага да взима още тежки решения.

"Мама и татко се разделиха и тя реши да заминем. Бях най-отгоре на движещия се камион, когато отпътувахме, но скочих долу и изтичах към баща ми. Познавах майка си, знаех, че с нея няма да играя футбол и да ходя на мачове, затова отидох при татко и останах с него, докато станах на 10".

Когато баща му се мести заради нова работа, Ричарлисон отива при майка си, но с работата си на чистачка тя не успява сама да издържа 4 деца. Затова на бъдещата звезда от Висшата лига му се налага също да се труди.

"Работех в автомивка, продавах сладоледи, правех шоколадови трюфели и понякога работех при дядо ми, но не ми харесваше", обяснява той. "Мислех само за футбол. Всеки понеделник тичах 9 километра до футболната школа и тренирах, независимо дали под изгарящото слънце или под дъжда. Не исках да правя нищо друго".

Все още на крехка възраст, той стига до проби в Авай и Фигейрензе, но отдадеността му отново е подложена на изпитание. "От Фигейрензе ми казаха, че не ме искат на рождения ми ден. Бях много тъжен и се замислих за отказване. Но вкъщи семейството ми даде сили, а треньорът ми в Газетиня ми каза да не спирам".

Ричарлисон се присъединява към юношеския отбор на Реал Нороесте и хваща окото на скаут на Америка Минейро, който го кани в тяхната академия в Бело Оризонте - на 350 километра от дома му.

"Имах билет само за отиване, защото огладнях и похарчих парите за обратния билет за храна. Трябваше да успея".

Както се оказва, рискът си заслужава - талантът подписва договор с Америка Минейро и с гол след негова асистенция тимът побеждава Атлетико, за да спечели шампионата при 17-годишните. Точно когато е взет в първия отбор, за Ричарлисон идва нова трудност и той получава контузия.

"Трябваше да ми сложат винт в крака, бях аут за три месеца. Ставах в 5 сутринта, за да работя по възстановяването си и се прибирах в 8 вечерта. Беше много тъжна година, но научих много от нея и работих здраво, за да се върна по-силен".

Точно това се случва и за 24 мача Ричарлисон записва 9 гола и 4 асистенции, а Америка печели промоция за Серия А, елитното ниво на бразилския футбол. Кариерата му вече се развива с бясна скорост и той печели вниманието на топ клубовете из страната, както и на водещи компании като "Найк", с която подписва договор за няколко милиона.

Към него има интерес от Палмейрас, Крузейро и Коринтианс, но той решава да подпише с Флуминензе, а представянето му там му печели и място в националния отбор до 20 г.

Не закъснява и интересът от Европа.

Аякс вече е в напреднали преговори с играча, договорът е подготвен, а Ричарлисон се стяга за полет до Амстердам, когато телефонът позвънява.

Още някоя пречка в кариерата му? Този път не - тъкмо напротив. Обажда се мениджър от Висшата лига.

"Офертата на Уотфорд дойде от нищото. Всичко беше уговорено с Аякс, когато получих обаждане от Марко Силва. Промених желанието си, защото да играя в Премиършип ми беше детска мечта и не му мислих много, преди да дойда тук".

Така започва английската приказка на Ричарлисон, а през този сезон ще видим нова глава от нея - вече на "Гудисън Парк" с екипа на Евертън и отново под ръководството на Марко Силва.

Новините

Най-четените