Каспер Шмайхел (Лестър). Наскоро стражът не сдържа гнева си заради постоянните сравнения с баща му Петер, триумфирал в Шампионската лига с Манчестър Юнайтед. "Вече съм на 29 години, самият аз станах баща. Разберете, вече е досадно. На него също му писна. Мислех, че постепенно тази истерия ще отшуми, но..." Самият Каспер започна кариерата си в Манчестър Сити, където се конкурираше с Джо Харт. Днес пази за един от най-интересните клубове във Висшата лига и за националния отбор на Дания.
Дейли Блинд (Манчестър Юнайтед). Преди 20 г. феноменалният Аякс спечели Шампионската лига, а ключовите фигури бяха треньорът Луис ван Гаал и капитанът Дани Блинд. Отношенията между двамата бяха повече от професионални - те се сприятелиха, обядваха заедно и си гостуваха семейно. Когато обаче Дейли облече екипа на славния клуб, от трибуните често се чуваха освирквания. С течение на времето обаче синът се научи да действа на няколко позиции, а тази универсалност му донесе приза за №1 в холандското първенство през 2014 г. После дойде силното му представяне на световното първенство и трансфера на "Олд Трафорд". Ван Гаал има пръст и в двете.
Кристиан Малдини (Милан). Той все още е само на 19 и още не се е наложил в първия отбор. Номерът на гърба му обаче е добре известен. Тройката бе носена от дядо му Чезаре и от баща му Паоло. Двамата са печелили най-силния клубен турнир в Европа общо 4 пъти. Засега Кристиан се подвизава в младежкия тим на Милан, но големият му дебют изглежда въпрос само на време.
Ник Киоун (Рединг). Баща му Мартин прекара най-добрите си години в Арсенал, но приключи кариерата си в Рединг. Именно там започна синът му. 20-годишният Ник още играе за младежкия състав.
Серхио Бускетс (Барселона). През 1990 г. френският L’Equipe нарече Карлес Бускетс "вратарят без ръце". Той прекара в Барселона повече от 10 години, но изигра едва 79 мача. Синът му Серхио е свикнал с атмосферата на "Ноу Камп" от съвсем малък. Момчето обаче не бе одобрено при кандидатстването си в школата и трябваше да си проправя път през тръните. Бускетс-младши попадна в системата на Барса едва през 2005 г. Три години по-късно се наложи като титуляр с подкрепата на Пеп Гуардиола. Днес е основна фигура в средата на терена.
Тиаго Алкантара (Байерн). Той и брат му Рафиня вече задминаха баща си, поне на клубно ниво. Върхът на Мазиньо бе престоят във Фиорентина и Валенсия. Синовете му се изградиха като футболисти в академията на Барселона. Тиаго бе изкушен от шанса да работи с Гуардиола в Байерн и си събра багажа без замисляне. Напредъкът е очевиден, макар и да не играе толкова често заради травми и убийствената конкуренция. Говорят, че през лятото той отново ще последва Пеп, този път в Англия.
Янис Хаджи (Виторул). Георге Хаджи е голямата звезда в историята на румънския футбол, а отскоро се зае сериозно с развитието на сина си. Янис завърши кариерата, основана от баща му в Констанца, и едва 16-годишен попадна в мъжкия състав на Виторул. Където треньор е...татко му. Отскоро носи капитанската лента. Янис обаче е подложен на сериозен натиск в родината си и засега не хвърчи в облаците. През лятото му предстои трансфер във Фиорентина.
Денис Черишев (Реал Мадрид). Баща му Дмитрий бе изключително бърз на терена и в Динамо си спечели прякора Електричката. След това облече екипа на Спортинг Хихон, където си извоюва статута на звезда. След края на кариерата си се установи в Испания. Синът му Денис от дете мечтаеше да облече екипа на Реал, но така и не се наложи като титуляр. Престоят му в Севиля се превърна в провал, но командировката му във Виляреал се оказа адски успешна. Кралския клуб веднага си го върна, но отново го заби на пейката.
Андре Аю (Суонси). Абеди Пеле има двама сина. И двамата тръгнаха по стъпките му. Андре и Джордан най-напред се утвърдиха във Франция - започнаха в Марсилия, при това - на двата срещуположни фланга. Дойде обаче време пътищата им да се разделят. Но не съвсем - миналото лято и двамата тръгнаха да покоряват Острова. Джордан избра Астън Вила, а Андре - Суонси, където е водещ реализатор през сезона със 7 попадения.
Лука Захович (Херенвен). Той се появи на този свят, докато баща му Златко гастролираше в Португалия. Направи първите си футболни крачки в родния клуб на татко си - Марибор. Дебютира през 2013 г., а година по-късно се разписа в Шампионската лига. После попадна в полезрението на европейски клубове от средно ниво и подписа с холандския Херенвен.
Джовани Симеоне (Банфийлд). Наскоро Симеоне-младши бе включен в класация на най-талантливите нападатели в света. Започна в Ривър Плейт, в Банфийлд бележи редовно, лидер е в юношеския национален отбор на Аржентина. А през това време баща му Диего опитва да превърне Атлетико Мадрид в отбор без слабости на терена.
