Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Финалът дойде и за Барикело

Барикело напуска Ф1 след 19 сезона в световния шампионат
Барикело напуска Ф1 след 19 сезона в световния шампионат

Новината, че Бруно Сена ще кара за Williams догодина във Формула 1 е на път да сложи край на кариерата на най-опитния пилот в историята на световния шампионат.

Рубенс Барикело има зад гърба си почти две десетилетия във Формула 1 и талантът и открития му характер му спечелиха много фенове. Дори сега, малко преди да навърши 40 години, той все още не е загубил желанието си да се състезава.

Според него, съчетанието от опит и ентусиазъм е печелившата формула.

"Ако имаш опит, но нямаш воля да се бориш, тогава нищо няма да се получи - заяви Рубенс в началото на миналия сезон във Формула 1. - Състезавам се с по-младите момчета, но не ми пука, карам на пълна газ, забавлявам се."

Дори само при мисълта, че му предстои нов старт, Рубенс се усмихваше широко. Но определено, репутацията му на "добро момче" не винаги му е помагала на пистата, особено, когато става въпрос за времето, когато беше съотборник на Михаел Шумахер във Ferrari.

Идеята на Скудерията, че Рубенс трябва да подкрепя амбициите на Шумахер за световната титла, стана пределно ясна в Австрия през 2001, когато той получи нареждане от бокса да отстъпи второто място на съотборника си. След това Рубенс упорито твърдеше, че тимът не би му наредил да отстъпи, ако е бил начело в състезанието.

И 12 месеца по-късно Рубенс се озова точно в такава ситуация, в която разбра, че тезата му е напълно погрешна. Пак в Австрия, от бокса наредиха на Рубенс да пусне Михаел, за да спечели победата, след това двамата плюс настоящият президент на ФИА Жан Тод бяха освиркани на подиума от публиката. Към този момент от сезона Михаел имаше почти два пъти повече точки от най-близкия си преследвач в битката за титлата, но въпреки това Барикело беше публично жертван.

Репутацията на Рубенс беше сериозно опетнена от усърдието, с което той играеше ролята на пилот №2 в Маранело. Особено силни бяха критиките в Бразилия, където част от медиите смятаха, че това му поведение го прави недостоен наследник на великите Емерсон Фитипалди, Нелсон Пикет и особено Айртон Сена.

Когато Рубенс напусна Ferrari в края на 2005 - може би лош избран момент, защото Михаел също си тръгна, но 12 месеца по-късно, всички смятаха, че Барикело никога повече няма да получи шанс да се бори за титлата във Формула 1.

Рубенк кара три години за Honda, но за този период тимът създаде два уникално слаби болида. Въпреки това, през 2008 в трудните условия на "Силвърстоун", Рубенс успя да стигне до подиума зад волана на RA108, а всъщност, с тази кола бразилецът не би трябвало да е в Топ 10.

Но, на дъжд, той винаги е карал силно. така беше и в третия му старт във Ф1 през 1993 - в дъжда на "Донингтън" Барикело се движеше на трето място до момента, в който неговия Jordan остана без гориво. След това през 1997 успя да се пребори за второто място в Монако зад волана на Srewart, а в упорития ръмеж на "Хокенхайм" през 2000 дойде и първата му победа във Формула 1.

Най-вероятно, ако Honda беше запазила тима си във Формула 1, то Рубенс щеше да бъде сменен от Бруно Сена. Но японската компания реши да се изтегли, а Рос Браун и Ник Фрай спасиха тима, като Рубенс запази мястото си, а за негов съотборник дойде Дженсън Бътън.

През 2009 Рубенс на няколко пъти се оплака, че усеща че към него се отнасят като към пилот №2. той беше ядосан на стратегията, която предприе тимът в Барселона и на "Нюрбургринг" - и в двете състезания тя беше подчинена на целите на Бътън. но в отделни стартове Рубенс демонстрира, че може да се бори с Дженсън като с равен - във Валенсия спечели първата си победа от пет години насам, а в "Монца" беше по-бърз от англичанина и също спечели първото място.

Най-добрият шанс на Рубенс за запише 20-и пореден сезон във Формула 1 е да се пребори за последното свободно място за 2012 - във втората кола на опашкаря HRT. Ако това стане, той и испанският ветеран Педро де ла Роса, който вече беше потвърден от тима, ще имат обща възраст 80 години на старта на сезона в Мелбърн през март.

Но има ли смисъл кариерата на Рубенс, в която той постигна над 300 старта и 11 победи, да завършва в дъното на колоната? С HRT Рубенс ще е много по-далеч от челото, отколкото беше като пилот на Williams.

В последното състезание за 2011, което се проведе в родния му град Сао Пауло, Рубенс направи няколко признания, които подсказаха, че този старт може да е последният за него във Формула 1. Едно от тях беше изборът на каска - почти същият като на Сена - Айртон и Бруно, както и пожеланията, които разпрати на всички свои познати в Twitter.

Определено, липсата на Барикело ще се усети във Формула 1.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените