Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Keep calm и подкрепяйте волейболистите

Тези момчета не са по-слаби отпреди, просто увереността им потъна някъде из летните загуби, скандалите от последната година и нереалните очаквания постоянно да побеждават.
Пламен е олицетворение на спокойствието по време на мачовете, въпреки че вероятно отвътре го гори огън.
Разочарованията станаха твърде много за отбора ни, по всякаква логика е време за добри дни.
Те са доказали, че могат, особено в периодите, когато бъдат подценявани или отписвани.

Очаквах Пламен Константинов до покаже фланелка като на Бербатов. Наистина ми се струваше подходящо след тази драма с Канада, когато изпуснахме спечелен мач.

Keep calm и ни подкрепяйте, трябваше селекционерът ни да перефразира онази тениска на Бербатов от времето във Фулъм - Keep calm  и ми подавайте топката.

Преведено на нашенски, това значи - Без драми, спокойно. Споко. Аглийската фраза използваме само заради аналогията с Бербатов, за което се извиняваме.

Да, ако преди година някой ни бе казал - да знаете, на световното ще ви бие Канада, вероятно ние щяхме сериозно да се посмеем. Без неуважение към съперника.

Но...

Без драми, без трагедии. Волейболистите загубиха един мач, но остават в първенството. В играта.

Очевидно е какво не е наред и то, вижда се от километър, е в главите на състезателите. След година-две на скандали с федерацията, оттегляне на най-добрия ни играч, треньорски смени, медиен и запалянковски натиск от това, че винаги стигат до четвърто място и сякаш не могат да направят крачката до медала, свръхочаквания, люшкане от народни любимци до повал...

Дойде едно лято на тежки поражения.

Волейболният ни тим си е все така добра европейска марка, има своите чудесни изпълнители и слаби места. Нищо не се е променило.

Изпари се увереността, а след като те бият в 11 от 12 мача в Световната лига, няма нищо по-лесно обяснимо. Мачът с Канада бе заубен от невярващи в себе си глави, а не от неможещи ръце.

Но може и да е за добро, че дойде сега.

Пламен Константинов е като статуя на спокойствието, защото разбира колко е тежка обстановката. Ако и той се поддаде на нервите и напрежението, бурето ще гръмне. Напротив - той ще подходи умно, какъвто бе и на терена като играч.

И след 10 дни може да си казваме - кога пък играхме с тия канадци и какво от това, че загубихме?

Двете загубени точки може да се окажат проблем, но лесно могат да бъдат наваксани. Просто е важно отборът да остане спокоен и да вярва в себе си. Ще му е по-лесно, ако и ние вярваме в него. Както е било през годините.

Не е трудно да напълним една зала и да викаме за тима, когато бие наред. Но не е лесно сега да продължим да го подкрепяме, когато нещата не вървят гладко.

Където е текло, пак ще тече. Това световно още може да ни донесе положителни емоции. Само не бива да изпадаме в крайности и да правим драми.

Без натиск от големи очаквания, дано отборът се отърси от натежалите загуби и да погледне напред. Там го чака битка, а никоя битка не е загубена преди началото и. Поне не на игрището.

Такива битки се губят предварително само в главите. Ето това трябва да предотврати Пламен.

Ние вярваме, че той го може.

 

Най-четените