Краят на трансферното лято в Европа донесе край на покупките и продажбите и на родните клубове. След месеци на обещания - къде реализирани, къде не, е време за равносметката.
Продажбата на родни състезатели навън продължава да бележи сериозен спад, а когато все пак я има, футболистите тръгнали от "А" група рядко стигат до значими дестинации. Най-честите посоки са Турция, Русия, Румъния, Азербайджан.
Приятното изключение в предишните години бе ЦСКА. След това мястото бе заето от Литекс. Тази година също имаше основание да се очаква, че именно шампионите ще са тези, които ще осъществят трансфер №1 за сезона.
Вместо това обаче „оранжевите" достойно могат да претендират за изненада №1. В шокиращата дестинация, в която в крайна сметка ще продължи кариерата на Ивелин Попов - Газиантеп - мнусите изглеждат повече, отколкото плюсовете. Особено когато става дума за израстването му като футболист и когато конкурентите са били Блекбърн и Еркулес, Англия и Примера Дивисион.
А непрекъснатото обявяване на информация, която после е опровергавана от другата страна, както стана на два пъти с Блекбърн, не помага и на имиджа на България и българския футбол. Той в последните години и без това не е особено висок. От двуседмичните хаотични действия на мениджърския екип около Ивелин Попов вероятно най-потърпевш ще се окаже националният отбор.
Нападателят със сигурност е позагубил от формата си, след като не се е появявал на терена от 14 август, когато игра срещу Пирин, а вчера се разходи и до Англия. Предстои да се види колко точно е изостанал Попов.
Като стойност това със сигурност ще бъде най-скъпият трансфер на наш играч зад граница. Мениджърът Стойчо Стоилов вече разкри, че парите, които получава Литекс, са същите, които е трябвало да дойдат при сделка с Блекбърн - около 1,5-2 милиона паунда.
След това в списъка на прибралите значителна сума за свои футболисти се нарежда Левски. „Сините" също избраха турски клуб при раздялата си с Николай Димитров и Георги Сърмов. Играчите подписаха с Касъмпаша, а двойната продажба донесе в сметката на Левски 1,2 милиона евро.
Останалите сделки от България към чужди отбори са или като свободни агенти, или срещу символични суми. Примерите са не един и два - Атанас Борносузов (Астра, Румъния, свободен агент), Йордан Тодоров (Стяуа, свободен агент) и Мартин Камбуров (Далиен, Китай, 250 хил. евро)...
Всъщност най-значимите от гледна точка на приемаща страна трансфери принадлежат на чужденци. Но българските клубове, в които те играеха преди да поемат към Англия и Испания или прибраха минимални суми, или изобщо не видяха такива.
ЦСКА се раздели с един от най-качествените чужденци - французинът Елиот Гранден, който пое към английската Висша лига и Блекпул. По думите на англичаните обаче те не са платили нито евро, след като Гранден е пристигнал като свободен агент.
Вратарят, който имаше съществен принос за шампионската титла на Литекс - Родриго Галато, пък подписа с клуб от Примера Дивисион в Испания - Малага. В началото на годината обаче „оранжевите" взеха Галато под наем, така че приносът им към трансфера е минимален, съшо както вероятно и сумата, която са получили за него.
Третият „супертрансфер" на чужденец от България пък не се състоя. Раис М'Боли опита всякакви варианти - от Манчестър Юнайтед и Уест Хям през Бешикташ. Накрая стигна само до ЦСКА и стадион „Българска Армия", засега само за 100 дни.
През последните три месеца у нас дойдоха доста състезатели, клубовете също си препродават едни на други родни играчи. Повечето от чужденците обаче идват като свободни агенти. Българските попълнения пък са евтини.
Именно на този принцип Левски взе холандското трио Мулдер, Грийн, Слори. Така дойде и Дани Младенов. На практика селекцията от осем нови попълнения на „сините" е само за около 300 000 евро, платени на Берое за Иво Иванов, и на Локомотив (Пловдив) за Гара Дембеле и Кирил Акалски.
Същата сума - 300 000 евро, но само за един играч плати Литекс. За тази сума бе привлечен румънецът Флорин Брату.
Срещу 300 000 лири пък се озова в ЦСКА Килиън Шеридън. „Червените" обаче не притежават напълно футболиста - 30% от правата му ще продължат да се държат от бившия му отбор Селтик. Клаузата за откупуване е 2,5 милиона евро. Грегъри Нелсън бе взет като свободен агент, за останалите чужденци така и не стана ясно дали и колко пари са платени.
Другите родни тимове предпочетоха вариантите с евтини българи и с такива, които също са свободни агенти. Така в Славия се озоваха трима от играчите на Левски - Георги Христов, Иван Цачев, Виктор Генев, Локомотив (София) взе Владо Манчев, Атанас Атанасов и Боян Пейков, Берое се сдоби със Стойчо Младенов-младши и Евгени Йорданов и други.
Най-скъпото ново попълнение на Локомотив (Пловдив) от общо десетте им е Драги Коцев. За него на Пирин бяха платени 60 000 евро.
„Звездният трансфер" е на бившата звезда Марио Жардел, който ще порита в Черно море, преди окончателно да се откаже. Ексголмайсторът обаче не се е занимавал сериозно с футбол от няколко години и все още не може да влезе в необходимата форма дори за родните стандарти.
Според специалистите обяснението за ситуацията е просто - повечето отбори у нас са бедни. Дори грандовете предпочитат да пестят, тъй като до приходите от УЕФА и евротурнирите има достатъчно време.
За никого не е тайна, че селекцията у нас не се ръководи от нормалните принципи като пазарна стойност на отбора, рекламни права на играчите, увеличение на постъпленията от маркетинг, а зависи изцяло от благоволението на собственика и парите, които е готов да задели.
Тогава има ли някаква изненада във факта, че българската продукция се изнася основно в богатите финансово, но отличаващи се с не много високо като класа първенства?
